Прането и поезията

Опитвам да се фокусирам, но мислите ми са в безпорядък.

В някакъв момент осъзнаваш, че работата ангажира твърде голяма част от времето ти. Опитваш се да намериш начин да промениш това, но сякаш единственият изход е да работиш още повече.

Ужасната част от живота приключва само със самия живот.

Затварям очи в един от най-слънчевите неделни следобеди. Дограмата и щорите не правят стаята нито достатъчно тиха, нито достатъчно тъмна. Но сега ще успокоя дишането си и ще изчистя съзнанието си, и знам, че сънят ще ме завладее. Научих това от "Синовете на Великата Мечка". Имам четиридесет и пет минути преди алармата на телефона да звънне и отново да трябва да съм някъде, и отново да трябва да свърша нещо. Трябва.

Иска ми се да имах повече от четиридесет и пет минути.

 - Когато бях малка, най-много обичах лятото. Сега пак лятото ми е любимият сезон. Виждаш ли, че не всичко се променя с времето? - тя подхваща спор, който бяхме започнали преди седмица. А може и да бяха две.
 - Не е същото. Когато си била малка, си обичала лятото заради ваканцията. От петнадесети юни до петнадесети септември изглеждаше като цяла вечност. Дори двете седмици на село сякаш бяха безкрайни и се случваха толкова много невероятни неща. Съзнателно или не, лятото за теб е значело свобода. А сега обичаш лятото, защото прането съхне по-бързо. Изобщо не е същото.

Много е отчайващо, като се замислиш.

Но пък няма как да мислиш за две неща едновременно. Не може хем да мислиш за прането, хем да мислиш за "Вино от глухарчета". И противно на всичко, което смяташ за правилно, въпреки категоричната ти решителност да отстояваш убежденията си, Животът ти казва: "прането е по-важно от поезията".

И спираш да мислиш за всичко отчайващо.