В търсене на нещото

На масата срещу нас сяда възрастен германец. Опитваме се да завържем някакъв разговор на моя счупен немски и с неговите няколко думи на английски. Практиката е на туристите да предлагат каничка вино, разредено с вода, но този път дават вода, разредена с вино. Питам го сам ли е. Да, жена му останала в Германия, не обичала да пътува в жегите. Бил малко разочарован от екскурзията, очаквал да види повече неща. По-интересни.

Опитвам се да си представя какво интересно нещо е очаквал. Град като град. Църква, джамия, исторически музей. И просяците са навсякъде, един от друг по-недъгави, изстрадали, нуждаещи се и нахални.

А той очаквал нещо интересно. Сигурно с всеки е така. Отиваш на друго място, с други хора... Казваш си, сигурно тук светът е по-различен. Сигурно тук ще има нещо, което да ме впечатли, да ме развълнува и да ме накара да се чувствам както някога. Щастлив. Когато си адски отегчен от живота, си готов да търсиш това нещо дори на места като този град. И да заплатиш немалка сума на всичкото отгоре.

Мисля, че всички са разочаровани, казвам му аз и бавно обхождам с поглед останалите чужденци в групата. Възрастният германец кима с глава няколко пъти, докато си допълва чашата.