Не. Недейте да вярвате.
Истината не се нуждае от вяра. Истината не се нуждае от емоции. Тя няма нужда да разчита на страха на хората, нито да експлоатира надеждите им. Тя не е шумна и натрапчива. Тя не обещава нищо. Ако си служи със силни думи и апелира към чувствата ви, това не е истина. Това е пропаганда. Доверчивите хора лесно се поддават на пропагандата и трудно възприемат истината. Доверието е нещо лошо. Подлагайте всичко на съмнение, за да останете безразлични към пропагандата и да познавате по-лесно истината.
Вярата винаги е била издигана на пиедестал. (Или поне през последните 2000 години.) Съмнението - тъкмо обратното. (Дори след Декарт си остава недооценено.) Не мисля, че това някога ще се промени, но...
„Главният фактор за развитието на народите никога не е била истината, а лъжата...Тълпите никога не са били жадни за истини. Те се отвръщат от неизгодната им очевидност и предпочитат да обожествяват грешката, ако грешката ги привлича. Който умее да ги заблуждава , лесно ги завладява; който се опита да ги извади от заблуда, винаги им става жертва.” - Густав Льо Бон 'Психология на Тълпите', гениална книга...била е любима на Сталин.
ReplyDeleteДоверието май никога не може да остане оправдано...
ReplyDeleteВсе пак си мисля, че човек трябва да е активен. Ако имаш позиция, покажи я. Не е нужно да я натрапваш, покажи я. Скорошните събития в страната показаха, че хората могат да бъдат активни. Остава само да се пробудят и да разберат на къде трябва да насочат енергията си. Просто да си седиш и да си знаеш истината за мен е доста пасивно и високомерно. Приближаваш се до еснафщината, която само седи и мери от високо.
ReplyDeleteКакто се казва, прави каквото трябва а пък да става каквото ще. По-добре играй и загуби, отколкото да стоиш като няма публика.
"Истината не се нуждае от вяра." - Много истинно :)
ReplyDelete