: (

В търсене на нещото

На масата срещу нас сяда възрастен германец. Опитваме се да завържем някакъв разговор на моя счупен немски и с неговите няколко думи на английски. Практиката е на туристите да предлагат каничка вино, разредено с вода, но този път дават вода, разредена с вино. Питам го сам ли е. Да, жена му останала в Германия, не обичала да пътува в жегите. Бил малко разочарован от екскурзията, очаквал да види повече неща. По-интересни.

Опитвам се да си представя какво интересно нещо е очаквал. Град като град. Църква, джамия, исторически музей. И просяците са навсякъде, един от друг по-недъгави, изстрадали, нуждаещи се и нахални.

А той очаквал нещо интересно. Сигурно с всеки е така. Отиваш на друго място, с други хора... Казваш си, сигурно тук светът е по-различен. Сигурно тук ще има нещо, което да ме впечатли, да ме развълнува и да ме накара да се чувствам както някога. Щастлив. Когато си адски отегчен от живота, си готов да търсиш това нещо дори на места като този град. И да заплатиш немалка сума на всичкото отгоре.

Мисля, че всички са разочаровани, казвам му аз и бавно обхождам с поглед останалите чужденци в групата. Възрастният германец кима с глава няколко пъти, докато си допълва чашата.

За един по-добър свят

Да покажеш истината на широката публика никога не е било лесна работа. Историята познава много случаи, които го доказват. Вижте през какво е минал Галилей, например. Всъщност показването на истината изисква много труд, усилия, и отнема много време. Със сигурност не става със силно викане по улиците, с организиране на групи в социалните мрежи в интернет и с драскане на гръмки лозунги с черен спрей по обществени сгради. Като викаш по улиците по нищо не се отличаваш от многото религиозни, фанатизирани откачалки, които призовават към покаяние с думите "Краят на света идва! Вярвайте ми!"

Не. Недейте да вярвате.

Истината не се нуждае от вяра. Истината не се нуждае от емоции. Тя няма нужда да разчита на страха на хората, нито да експлоатира надеждите им. Тя не е шумна и натрапчива. Тя не обещава нищо. Ако си служи със силни думи и апелира към чувствата ви, това не е истина. Това е пропаганда. Доверчивите хора лесно се поддават на пропагандата и трудно възприемат истината. Доверието е нещо лошо. Подлагайте всичко на съмнение, за да останете безразлични към пропагандата и да познавате по-лесно истината.

Вярата винаги е била издигана на пиедестал. (Или поне през последните 2000 години.) Съмнението - тъкмо обратното. (Дори след Декарт си остава недооценено.) Не мисля, че това някога ще се промени, но...

Такива са моите глупави мечти.

===============================
"До дъно за твоята светла надежда "