въпрос на нагласа.

два часа. толкова оставаха докато дойде да я вземе и заминат.

куфарът и продължаваше да стои все така празен насред стаята.
абсолютно празен. само малкия катинар, който така или иначе не използваше се показваше в една от преградите.

тя отпиваше бавно от чашата с кафе, слушаше музика и прелистваше стари албуми със снимки.

дори не му обръщаше внимание. на куфара.

отвори го още сутринта, но си обеща да не го докосва.
не и преди той да се обади с думите "долу съм, слизай."

отначало и беше трудно да се пребори с инстинкта "това ще ми трябва, това не, това да..." после свикна.

човек сякаш умее да свиква с всичко. и хубаво, и лошо.

това бе третият път, в който и обещаваше време-път-заедност.
затова предпочиташе да я почака малко,
отколкото да разопакова после.

за трети път.