Моето време

По мое време беше различно. Хората се ценяха според качествата си. Важни бяха куражът, достойнството, моралът. Може би е било само защото тогава никой нямаше годишнен доход, с който да се похвали. Не знам.

Най-много ми липсват разговорите. Обичахме да говорим за глупости като дали има случайности, ще получим ли втори шанс, светло ли е бъдещето и има ли смисъл да мечтаеш за непостижимото. Сега всички са прекалено умни за да говорят за глупости. Вече знаят достатъчно. Не си струва. И няма време. Разбира се.

Изглежда, когато твоето време отмине, отминаваш и ти. Остава ти само да гледаш отстрани.

Да!

Отидох да си платя интернета. От всички сметки единствено тази за интернет не мога да платя онлайн и трябва да ходя до офиса. Този път не ми тежеше, имах нужда от разходка. Идва редът ми и добре изглеждащо момиче ме пита за телефония номер. Не ми се случва често, казвам си на ум, но отговарям послушно без да се правя на интересен с остроумни забележки. Докато чакам да ме намери в системата разглеждам бюрото. Има работен календар, на който пише: "Да! Аз ще се усмихвам всеки ден от новата 2011 година!" На мен още ми е пред очите вчерашната случка, когато си говорехме с тази моя приятелка и тя ми обясняваше колко сухи и безвкусни мандарини си е купила последния път, и изведнъж майка й се обади и й каза, че баща й е починал. Трябва да си наистина безразличен към чуждата болка за да можеш да се усмихваш всеки ден.

Не, дори това няма да е достатъчно. Трябва да си изгубил всичко човешко.

От глупост

Дали е генетично заложено или е въпрос на възпитание е без значение. Човек винаги иска да постъпи правилно, независимо какво ще му струва.

Така желанието да кажеш истината ще те тормози винаги и ще продължаваш да го обмисляш като вариант, макар да знаеш, че с това ще рискуваш всичко постигнато и със сигурност ще загубиш много. Странно е как можеш да провалиш живота си заради нещо минало, което не би трябвало да има значение за никого, освен за теб. Може би ще го направиш утре?

Само от глупост.