Далече, далече

Точно в два си правя чаша кафе, която ми стига чак до края на работния ден и в шест изсипвам в мивката каквото е останало на дъното. Не съм почитател на кафето, но помага да стоя буден през тези нощни смени. През последните десет дни спя малко и докато се прибирам сутрин светът ми е леко замъглен по краищата.

Но съм доволен. При предишното пълнолуние се прибирах от столицата и ми се искаше да си издера очите, да се хвърля от автобуса и да се оставя да ме изкълват лешоядите. Днес нещата изглеждат съвсем добре и чак се очудвам колко бързо се нарежда всичко. Какво ли ще мисля при следващото пълнолуние?...

На последната смяна с колежката си спретнахме българска вечер и цяла нощ се редувахме да пускаме българска музика. От толкова много Васил Найденов и Мери Бойс Бенд ми стана едно такова особено и имах няколко десетки неща, които да ти кажа, но вече забравих какви бяха. Сигурно нищо важно. Не се тревожи. Аз вече съм далече, далече.