Малкият книгопродавач

Магазините по продължението на булеварда са всъщност приземните етажи на къщи, чийто входове гледат към улицата. Вратата на един от тези входове стои отворена. Там едно дете продава книги. Книгите са девет - три реда по три книги. Сложени са на сгъваема масичка, а детето е седнало на малко, пластмасово столче зад нея. Момченце, на не повече от десет години, едва ли е прочело някой от деветте изложени любовни романа с меки корици на издателство "Бард". Книгите са стари и изтъркани, сякаш са били четени десетки пъти, сякаш са взети от библиотеката, сякаш са били използвани за подлагане под мебелите вкъщи. На масичката е залепена таблека "50 стотинки". Хрумва ми, че мога да ги купя всичките. Девет книги по петдесет стотинки са четири и петдесет, мога да му дам пет и да му оставя рестото. А утре какво? Утре? Това дете няма кръстница-магьосница, която да превърне тиквата в каляска. (А може би би предпочело някоя каляска да бъде превърната в тиква или поне в хляб). Няма да бъде поканено на бал. Няма, няма, няма. Никога, никога, никога. То е от друга приказка. На Андерсен. И краят не е щастлив.