Далече, далече

Точно в два си правя чаша кафе, която ми стига чак до края на работния ден и в шест изсипвам в мивката каквото е останало на дъното. Не съм почитател на кафето, но помага да стоя буден през тези нощни смени. През последните десет дни спя малко и докато се прибирам сутрин светът ми е леко замъглен по краищата.

Но съм доволен. При предишното пълнолуние се прибирах от столицата и ми се искаше да си издера очите, да се хвърля от автобуса и да се оставя да ме изкълват лешоядите. Днес нещата изглеждат съвсем добре и чак се очудвам колко бързо се нарежда всичко. Какво ли ще мисля при следващото пълнолуние?...

На последната смяна с колежката си спретнахме българска вечер и цяла нощ се редувахме да пускаме българска музика. От толкова много Васил Найденов и Мери Бойс Бенд ми стана едно такова особено и имах няколко десетки неща, които да ти кажа, но вече забравих какви бяха. Сигурно нищо важно. Не се тревожи. Аз вече съм далече, далече.

Малкият книгопродавач

Магазините по продължението на булеварда са всъщност приземните етажи на къщи, чийто входове гледат към улицата. Вратата на един от тези входове стои отворена. Там едно дете продава книги. Книгите са девет - три реда по три книги. Сложени са на сгъваема масичка, а детето е седнало на малко, пластмасово столче зад нея. Момченце, на не повече от десет години, едва ли е прочело някой от деветте изложени любовни романа с меки корици на издателство "Бард". Книгите са стари и изтъркани, сякаш са били четени десетки пъти, сякаш са взети от библиотеката, сякаш са били използвани за подлагане под мебелите вкъщи. На масичката е залепена таблека "50 стотинки". Хрумва ми, че мога да ги купя всичките. Девет книги по петдесет стотинки са четири и петдесет, мога да му дам пет и да му оставя рестото. А утре какво? Утре? Това дете няма кръстница-магьосница, която да превърне тиквата в каляска. (А може би би предпочело някоя каляска да бъде превърната в тиква или поне в хляб). Няма да бъде поканено на бал. Няма, няма, няма. Никога, никога, никога. То е от друга приказка. На Андерсен. И краят не е щастлив.

В Хепи ритъм

If you're happy and you know it go to hell. :/

За нищо.

Близки и познати ще ти казват, че причината не е в теб. Просто не си имал късмет или обсоятелствата не са били благоприятни, или не си познавал правилните хора, или правилата са били несправедливи, или някой друг е подходил нечестно...

О, може би просто "не ти е било писано"!

С времето обаче все повече се налага изводът, който е си видял от самото начало, но упорито си отказвал да приемеш - не ставаш за нищо.

pour your misery down on me

Този път са Garbage. Заради музиката им, пълна им с желания, безнадежност и агресия. Бяха перфектни, някога отдавна. Все още помагат, от време на време.

running high upon a deep depression

"неописуемо неприятни"

Изражението на Милва и погледът й ясно свидетелстваха, че и тя мисли същото. Гералт не каза нищо. Чувстваше се отвратително. Костите на лявата му ръка и дясното коляно все още бяха разкъсвани от невидимите зъби на тъпа болка, усилваща се още повече от нарастващата, всеобхватна влага. Тормозеха го също така и мъчителни, потискащи, неописуемо неприятни и странни усещания, които никога по-рано не беше изпитвал и с които не умееше да се справя.
Безсилие и отчаяние.