Вчера се запознах с едно момиче. Тя е на 25 и има страхотен син, когото мого обича. Синът й е на седем. Башата пък е малко над четирсетте, никога не е плащал издръжка или проявявал какъвто и да е интерес към детето си и - освен, че е женен от години и има дъщеря на нейната възраст - в момента излизал с друго 18-20 годишно момиче. Хрумна ми, че от всички ни тя има най-голямо основание да празнува Деня на влюбените, защото представете си колко дълбока, всепоглъщаща и истинска е била любовта й за да я заслепи чак толкова! По някаква причина обаче на нея не й беше много празнично.
За мен остава надеждата, че - благодарение на здравия си разум - никога няма да обичам така.