Писателски вълнения

Четох така, както не бях чел отдавна. Четох с часове, игнорирайки всичко наоколо, като от време на време прекъсвах за ходене до тоалетната или едноминутни обиколки на апартамента, а после отново се изгубвах в страниците. Когато стигнах края, часовникът на микровълновата мигаше на 2:36.

Пълната луна ме привлече към прозореца, постоях няколко минути загледан в заснеженото кръстовище долу. Сетих се за бакшишът, който ме вози предния ден. Пътят е като стъкло, нищо не е почистено, нервираше се той, ама така ще е, като си избираме за кмет шибан педал, тъпите мангали, вместо да хванат по една лопата и да изчистят града, си лежат вкъщи и пърдюхат под юрганите. Пак ме досмеша на абсолютната му убеденост в собствената му правота. Трябва да спя.

Вместо това, мисля за книгата, която аз бих могъл да напиша. С история уж за двама ни, но всъщност повече за теб и съвсем малко за мен. Други участващи няма да има, понеже нали точно така беше в действителност. И после, аз съвсем не съм сигурен какъв е краят, но всичко, което мога да направя, е да напиша тази история...

А ти дори няма да я прочетеш.