Не понасям проповедници

Процесът на откриване липсва. Склонен съм донякъде да хвърля вината за това върху свободния достъп до информация. Разбира се, ако искаш да си направиш домашна наденица, няма нищо лошо да намериш някоя готова рецепта, вместо да прекараш живота си в експериментиране със съставките. Но като че ли хората до толкова са свикнали да взимат отговорите на въпросите си наготово, че се стига до абсурдните ситуации да разчитат на книги, статии, лекции, телевизионни водещи и прочее за въпроси като как да живеят, в какво да вярват, какво да мислят, какво да чувстват, как да различават добро от зло, за какво да мечтаят, какви приоритети да имат... Можете ли да си представите?!! Тъжна картинка.

Предпочитам да откривам живота сам. Процесът на откриване може да е бавен и да ме прави да изглеждам някак ретро, но пък е дяволски весело.

Нихилизъм

Това е думата за този начин на мислене. Ето извадка от Уикипедия.

Нихилизъм е философската позиция, според която всичко в света, особено човешкото съществуване, човешкото минало и настояще, е лишено от обективно значение, цел, познаваема истинност и реална ценност.

[...]

Нихилистите най-общо приемат някои от следните твърдения:
- няма рационално доказателство за съществуването на Бог или на Създател
- истинският морал е непознаваем
- светската етика е невъзможна
- няма истина
- никое действие не може да бъде разбрано като предпочитаемо пред друго

Истинска любов

Вчера се запознах с едно момиче. Тя е на 25 и има страхотен син, когото мого обича. Синът й е на седем. Башата пък е малко над четирсетте, никога не е плащал издръжка или проявявал какъвто и да е интерес към детето си и - освен, че е женен от години и има дъщеря на нейната възраст - в момента излизал с друго 18-20 годишно момиче. Хрумна ми, че от всички ни тя има най-голямо основание да празнува Деня на влюбените, защото представете си колко дълбока, всепоглъщаща и истинска е била любовта й за да я заслепи чак толкова! По някаква причина обаче на нея не й беше много празнично.

За мен остава надеждата, че - благодарение на здравия си разум - никога няма да обичам така.

Смисълът на думите

Нямам за цел да се заяждам или да се правя на интересен. Хубаво е, когато казваш нещо, да си наясно със смисъла му. Да виждаш конкретното значение на думите си. Ако кажеш, че чудесата се случват на онези, които вярват в тях, можеш ли да обясниш как си открил тази връзка? Защо тя съществува? От какво се определя? Какво е "чудо"? Как измерваш вярата? Кога вярата става достатъчна, за да се случи чудо? И така нататък. Ако можеш да дадеш отговори на подобни въпроси, хората ще ти вярват повече.

Завинаги

Животът е безкрайно по-лесен, ако вярваш, че всичко е временно.

always

Писателски вълнения

Четох така, както не бях чел отдавна. Четох с часове, игнорирайки всичко наоколо, като от време на време прекъсвах за ходене до тоалетната или едноминутни обиколки на апартамента, а после отново се изгубвах в страниците. Когато стигнах края, часовникът на микровълновата мигаше на 2:36.

Пълната луна ме привлече към прозореца, постоях няколко минути загледан в заснеженото кръстовище долу. Сетих се за бакшишът, който ме вози предния ден. Пътят е като стъкло, нищо не е почистено, нервираше се той, ама така ще е, като си избираме за кмет шибан педал, тъпите мангали, вместо да хванат по една лопата и да изчистят града, си лежат вкъщи и пърдюхат под юрганите. Пак ме досмеша на абсолютната му убеденост в собствената му правота. Трябва да спя.

Вместо това, мисля за книгата, която аз бих могъл да напиша. С история уж за двама ни, но всъщност повече за теб и съвсем малко за мен. Други участващи няма да има, понеже нали точно така беше в действителност. И после, аз съвсем не съм сигурен какъв е краят, но всичко, което мога да направя, е да напиша тази история...

А ти дори няма да я прочетеш.