Времето, което лекува.

Да, времето лекува. Най-често чрез забрава, но все пак лекува. Има обаче и други свойства, за които по-рядко се говори. То може също да донесе подтиснатост, депресия, отчаяние и лудост. Хора има всякакви. Някои са по-силни, други не толкова. Едни издържат повече, други по-малко. Но времето, което лекува, може да пречупи всеки. Дори най-решителните, непоколебими и волеви личности, каквито вие не сте. Трябва ли тогава да разчитате на него? Категорично да. Не защото е ваш съюзник, камо ли приятел, а защото няма нищо друго, на което да разчитате. То е сламката, а вие сте удавниците.

Успех.

Не на мен тия

Човек не може да се влюби в друг, ако не го е искал, не го е търсил и не го е позволил. "Просто се случи" го разправяй на старата ми шапка. Вината е твоя и можеш да идеш да се удавиш в езерото.

По празниците

Все по-рядко ми се случва да разглеждам стари снимки или да препрочитам отдавна получени писма, но се сещам за теб покрай празници или, например, когато наближи рожденият ти ден. Чудя се какво ли е да не си част от ничий живот, да не значиш нищо за никого, да не караш никой да се чувства специален. Идва ми да ти се обадя, да питам как си, да те пожелая всичко най-хубаво и така нататък... Но има толкова много причини да не го направя. Струваше ли си толкова дълго да бягаш от омразната ти "рутина на живота" само за да можеш накрая да се озовеш никъде? Да бягаш без посока е лоша идея, винаги трябва да имаш план, помниш ли?

После празниците отминават и те забравям, както всички останали.

boom de ah da

Най-трудно е да обикнеш хората, но... Може би с времето. Кой знае. Сещам се за героят на Том Хенкс в "Корабокрушенецът", който казваше: "Никога не знаеш какво ще изхвърли приливът на сутринта". Е, по мои наблюдения почти винаги изхвърля нещо умряло, но пък нямаме друга работа, освен да отидем и да проверим.

В полза на обществото

Появяват се хора, които идват и казват:
- А ти, какво? Да не се имаш за много щастлив? Я се погледни!
И после изброяват всички онези неща в живота ми, които ми се иска да бяха по-различни. Аз, нали не обичам да споря, отвръщам:
- Да, прави сте. Всичко е точно както го казвате.
Тогава си тръгват, по-спокойни и по-уверени в своя начин на живот, във взетите решения и направените избори.

Хубаво е да помагаш.

The mornign comes

Зимата предлага прекрасни възможности човек да се излежава под топлите завивки чак до обед и да разсъждава над каквото там има за разсъждаване. Възползвайте се! Ако сте сами под завивките, сега е моментът да изпаднете в самосъжаление, да се заровите в спомените и да завиждате на всички щастливо влюбени. Ако пък до вас има някого, можете да се отдадете на мъката по безвъзвратно отминалите дни на свобода и да се питате колко ли щеше да е хубаво, ако цялото легло беше само за вас.

Не е нужно извънредно богато въображение, за да намериш по какво да тъгуваш.

tell me why

Човек никога не знае

Ще умра млад. Когато казах това на приятелката ми, тя се възмути искрено, каза ми никога повече да не говоря така и ми каза да се ударя през устата. Това, последното, го е научила от майка си. В поведението й и в реакциите й има толкова много неща, които тотално копира от майка си... Но аз се отплеснах. Когато питат столетници каква е тайната на тяхното дълголетие, обикновено се чуват обяснения от рода на "не пуша", "ежедновно пия ракия и вино", "с много движение" и, разбира се, любимото на всички "с вяра в Бога". Моята истина е, че най-важно е да обичаш живота. Да го жадуваш, да му се наслаждаваш, да поемаш с пълни гърди всяка глътка въздух. Да си винаги любопитен за утре, да очакваш и да искаш да видиш бъдещето. Да имаш цел, да се чувстваш полезен и пълноценен. Да живееш за нещо и да си щастлив от това, че си жив. А на мен... На мен ми е някак все едно.

Но пък, от друга страна, човек никога не знае.