Неканена

Леки тръпки минават през костите.
С тихи стъпки към мен тя върви.
Не присъства във списъка с гостите,
но отварям когато звъни.

- Цял живот само мене си чакал
и накрая дойдох, ей ме на.
Знам как горчиво си плакал,
щом на други подавах ръка,

ала днеска на теб я подавам,
днес на тебе предлагам любов,
на теб щастие днес обещавам,
вече знам, че за мен си готов.

И аз тръгвам със нея усмихнат.
Вън е пролет и тих е дъжда.
Няма никой, светът е притихнал,
само двама сме - аз и смъртта.

Имай търпение

Кое прави новата ти любов по-различна от предните? И тази ще отмине. Имай търпение.

Realize Life is Worth Living

Why not skip the stupid part?

Лъжат!

Дойде зима.
Ако приказките казваха истината, първият сняг щеше да се сипе тихо, вместо в тази ужасна виелица вятърът да забива като игли замръзнали снежинки в лицето ти.
Ако приказките казваха истината, целият град щеше да е затрупан с чист, пухкав сняг, вместо с мръсна киша, която влиза в ботушите ти и лед, по който едва стъпваш.
Ако приказките казваха истината, в тази зимна нощ щеше да чувстваш любов, вместо самота.
Но приказките лъжат.
И замерянето със снежни топки не е толкова весело, когато си сам.

Казвам се Кейн. Ще ти помогна.

Кейн е главният герой в един някога популярен сериал. Когато бяхме малки, с брат ми го гледахме всяка събота. Кейн имаше навика да се появява в живота на хората точно когато имаха нужда от помощта му. Правеше, каквото беше нужно, казваше, каквото искаха да чуят и накрая всички бяха щастливи. Особеното беше, че в края на епизода Кейн винаги си тръгваше все едно никога не е идвал, а хората си оставаха щастливи и без него. И въпреки, че всички го забравяха, Кейн също беше щастлив. Чудил съм се дали и извън филмите има такива хора? Дали са по-специални или всеки може да е такъв? Ще ми се аз да можех.

Здравей и сбогом, както винаги.

Петъквечерно

Well, what then?... What then?!

Несбъдната любов

- Да знаеш, ако някой ден ме изостави, бих те поканил да живееш при мен.
- Сериозно ли? Защо пък точно мен?
- Мисля, че ще ни е добре заедно. Ще ми хареса всяка вечер да ми разказваш как е минал денят ти, какво ти се е случило на работа, кого си срещнала, как си се почувствала, какво си помислила и всичко друго, което искаш да разкажеш. Мисля, че би ми било интересно, дори ако се случва всеки ден до края на живота ми.
- Много мило. В такъв случай, ако в същия този ден аз също бъда изоставена, бих приела предложението ти.

Изгубени способности

Този път пълнолунието дойде неусетно. И докато се взирам в небето и мисля за теб и за нещата, които се случиха вчера, си давам сметка, че напълно съм изгубил способността да казвам нещо хубаво. Ти съвсем явно имаше нужда да чуеш такова нещо, а аз мълчах и бях толкова...безполезен. Обзе ме ненавист към мен и към глупавото ми безсилие и опитвам сега да измисля думите, които биха били най-подходящи. Нали става така понякога, по-късно се сещаш какво си можел или е трябвало да кажеш... Напразно. Колкото и да се напрягам, само едно изречение ми се върти в ума:
- По дяволите.