Тя няма как да знае

Тя няма как да знае, но една сутрин, след като си тръгна, дъските на леглото ми се бяха разхлабили значително. От тогава минаха няколко години, но всеки път, когато лягам в леглото си или ставам, виждам стърчащите дюбли и се сешам за нея и за въпросната нощ.

Тъжно е, защото...

Тъжно е, защото никога не знаем кога и къде сме оставили част от себе си и как сме променили нечий живот.

Да, тъжно е.