Когато разкаянието не работи

Най-лесно е да се извиниш. Тежкото е, когато нямаш тази възможност.

Може някой ден да сториш на някого нещо, което после сам да смяташ за непростимо. Може дори да не си ти виновен, да е просто лош късмет, злощастно стечение на обстоятелствата, но това няма значение. В такива случаи значение има само резултатът. И така, да речем, че станалото – станало, а теб чувството за вина направо те разкъсва отвътре и просто полудяваш, измъчваш се, терзаеш се, не можеш да спиш, не можеш да ядеш, не можеш да мислиш за нищо друго. Единственото ти желание е да се извиниш и да кажеш колко много съжаляваш. Но не може, защото си даваш сметка, че в светлината на това, което си направил, едно „извинявай” звучи дяволски нелепо. Знаеш, че „извинявай” не оправя нещата и това, че съжаляваш не помага на никого. Разкаянието просто не върши никаква работа в реалния живот! Нямаш изход.

Тези случаи са най-неприятни. Остава ти единствено да се надяваш Съдбата да ти предостави възможност с дела да се докажеш, да покажеш какъв си в действителност, да върнеш обратно доверието в теб.

Пак опираме до Съдбата… Е, какво пък - да върви по дяволите.