По пътя към Голямата скука

- Уф, капнала съм - въздиша жената и обляга назад глава.
- Това е лошото на приключенията, че уморяват - забелязвам примирено.
- Приключения? Хвърляш се ту тук, ту там, за да опиташ и това, и онова, и другото, и продължаваш все тъй,макар че вече всичко си опитала, защото мислиш, че има неща, които не си опитала и които са всъщност истинските неща, заслужаващи внимание, понеже това, което си го опитала, не струва много нещо и винаги е завършвало с умора, с досада, с разочарование...
[...]
- Тая проклета жажда: да се замени познатото с нещо неизпитано, а сетне и то, понеже е вече изпитано, да се захвърли заради нещо съвсем ново... Влизаш от стая в стая, за да избегнеш скуката, бързаш все повече, понеже мислиш, че те гони по петите, а тя всъщнопст те пресреща свита в тъмния ъгъл на всяко ново помещение: "Ку-ку! Ето ме!" Една игра на криеница, увлекателна само до някое време. До времето на умората... Аз съм в края на младостта, на прага на умората, пред вратата на спокойствието. И единственото, което ме спира да вляза, е страхът от самотата...