Признателност

Има една история, за баща и син, които пътували с едно магаре. Понеже бащата бил по-възрастен, бил се качил на магарето, но хората, които ги срещали казвали: "Що за баща би оставил детето си да върви?". Тогава решили да се сменят, но този път чули хората да казват: "Как може такова нещо - синът да остави стария си баща да върви пеш!". Накрая и двамата слезли от магарето и вече хората кометирали: "Гледай какви глупаци - имат магаре, а и двамата се мъкнат пеша след него."

Идеята е, че хората са зли.

Ще го кажа пак, просто за всеки случай и защото ме кефи да го казвам.

Хората са зли.

Ако направиш нещо добро, запази го в тайна, защото иначе ще те обвинят в користни намерения, каквито дори не си подозирал и като ти се случи няколко пъти със сигурност ще се откажеш да правиш каквото и да е добро. И не ми казвай, че ти ще си силен и няма да обръщаш внимание на това, което казват другите, защото те всички така казват в началото, но огледай се и виж докъде са я докарали.

Има, значи, едно момиче, което по някаква необяснима причина ме харесва и ми го казва всеки път, като сме пияни. В един от тези случаи, преди около година, тя, значи, ми се хвърли на врата, целуна ме по бузата и ми каза нещо, което не помня точно, но беше в смисъл, че съм ебаси готиния и да не съм се бил променял и прочее. Аз не помня какво казах, но сигурно съм казал нещо и й целунах ръката, понеже когато съм много пиян си въобразявам, че ми е в кръвта да съм джентълмен. Цялата работа беше там, че няколко месеца по-рано бях направил нещо хубаво за това момиче и тя по някакъв неизвестен начин се беше досетила...

И ей такива признания трябва да са ти напълно достатъчна мотивация да вършиш добри неща за цял живот след това.