За улеснение

Ако напишеш на един лист нещата, за които живееш, ще ти бъде по-лесно да видиш, колко са безсмислени.
Опитай да си конкретен.
Ако те мързи да пишеш, изречи ги на глас, ясно и отчетливо и виж колко глупаво ще се почувстваш.
Нали?

По пътя към Голямата скука

- Уф, капнала съм - въздиша жената и обляга назад глава.
- Това е лошото на приключенията, че уморяват - забелязвам примирено.
- Приключения? Хвърляш се ту тук, ту там, за да опиташ и това, и онова, и другото, и продължаваш все тъй,макар че вече всичко си опитала, защото мислиш, че има неща, които не си опитала и които са всъщност истинските неща, заслужаващи внимание, понеже това, което си го опитала, не струва много нещо и винаги е завършвало с умора, с досада, с разочарование...
[...]
- Тая проклета жажда: да се замени познатото с нещо неизпитано, а сетне и то, понеже е вече изпитано, да се захвърли заради нещо съвсем ново... Влизаш от стая в стая, за да избегнеш скуката, бързаш все повече, понеже мислиш, че те гони по петите, а тя всъщнопст те пресреща свита в тъмния ъгъл на всяко ново помещение: "Ку-ку! Ето ме!" Една игра на криеница, увлекателна само до някое време. До времето на умората... Аз съм в края на младостта, на прага на умората, пред вратата на спокойствието. И единственото, което ме спира да вляза, е страхът от самотата...

Признателност

Има една история, за баща и син, които пътували с едно магаре. Понеже бащата бил по-възрастен, бил се качил на магарето, но хората, които ги срещали казвали: "Що за баща би оставил детето си да върви?". Тогава решили да се сменят, но този път чули хората да казват: "Как може такова нещо - синът да остави стария си баща да върви пеш!". Накрая и двамата слезли от магарето и вече хората кометирали: "Гледай какви глупаци - имат магаре, а и двамата се мъкнат пеша след него."

Идеята е, че хората са зли.

Ще го кажа пак, просто за всеки случай и защото ме кефи да го казвам.

Хората са зли.

Ако направиш нещо добро, запази го в тайна, защото иначе ще те обвинят в користни намерения, каквито дори не си подозирал и като ти се случи няколко пъти със сигурност ще се откажеш да правиш каквото и да е добро. И не ми казвай, че ти ще си силен и няма да обръщаш внимание на това, което казват другите, защото те всички така казват в началото, но огледай се и виж докъде са я докарали.

Има, значи, едно момиче, което по някаква необяснима причина ме харесва и ми го казва всеки път, като сме пияни. В един от тези случаи, преди около година, тя, значи, ми се хвърли на врата, целуна ме по бузата и ми каза нещо, което не помня точно, но беше в смисъл, че съм ебаси готиния и да не съм се бил променял и прочее. Аз не помня какво казах, но сигурно съм казал нещо и й целунах ръката, понеже когато съм много пиян си въобразявам, че ми е в кръвта да съм джентълмен. Цялата работа беше там, че няколко месеца по-рано бях направил нещо хубаво за това момиче и тя по някакъв неизвестен начин се беше досетила...

И ей такива признания трябва да са ти напълно достатъчна мотивация да вършиш добри неща за цял живот след това.

Нищо

Пух? - каза Прасчо.

-Да - отговoри Пух.

-Нищо - каза Прасчо, хващайки го за лапичката - Просто исках да съм сигурен,че те има, Пух.

За цвят

Ако си избрал да се издигнеш "над нещата", приготви се за един дяволски скучен живот. Естествено, аз ще съм последният, който би се опитал да те спре, дори напротив, намирам подобен избор похвален, но, ако ме питаш, бих искал да ти дам един съвет. Остави си поне едно нещо, за което да ти пука наистина. Поне едно нещо, което да е твоя слабост. Поне едно нещо, което да е твой недостатък.

За цвят.

Do you?

Уж всичко е наред и всичко е както трябва, а разни въпроси никога не ни дават мира... Страхотна песен, звучи по-добре, ако се слуша на тъмно. Просто отделете една вечер и помислете за човека, който ви липсва.

Няма страшно

А, няма страшно, сигурно има време. Аз съм виждал по филмите как хора на по трийсет и пет и повече години се срещат и се влюбват съвсем истински и точно, когато най-малко го очакват. Понякога даже имат по едно-две деца, но и те не им пречат да си преживеят някаква вълнуваща и романтична връзка, точно както си трябва по принцип, а после се женят и живеят щастливо до края на живота си.

От друга страна аз по филмите съм виждал и как разумна извънземна раса от исектоиди се опитват да унищожат човечеството и изпиват мозъка на пленените хора с нещо като вградена сламка.

Не знам, то в днешно време човек да се чуди на какво да вярва... Май е най-добре да продължим да вярваме в каквото ни е удобно.

Ирония в събота следобед

Колкото и някои да твърдят противното, любовта води до пристрастяване. Всеки нормално развит в емоционален план човек, веднъж познал любовта, усеща липсата й непрекъснато, след като отмине. А тя неминуемо отминава, като всяко временно опиянение. И понеже не може да се влюбиш в един и същ човек два пъти, започваш да търсиш някой друг. Няма нищо осъдително в това, чувството наистина си го бива, но иронията е, че тъкмо любовта е причината хората да се разделят.

Не е ли страхотно!!!

Нужна е само малко подготовка в началото

Може би трябва хората още от деца да бъдат подготвяни да са сами. Сами в съвсем физическия смисъл на думата - сами вкъщи, сами на масата на вечеря и сами в леглото, сами в колата по пътя за работа, сами пред телевизора или компютъра, сами на плаж, сами на разходка. Вроденият ни инстинктивен страх от това понякога ни кара да вземаме глупави решения, за които после съжаляваме. Всички се сещате за какво говоря. Та, мисля си, че е добре този страх да бъде превъзмогнат и малко психическа подготовка в началото би помогнала. В крайна сметка да си сам има и своите добри страни...

Нужно е нещо повече

И ако ми позволите да цитирам по памет, човек не се влюбва в някого, като го опознава, а тъкмо обратното - разлюбва другия, опознавайки го.

Нужно е нещо повече от любов.

Друг начин

Не може просто да се изправиш насред площада и да изкрещиш своите истини. Първо, защото ще те убият с камъни и второ, което е по-лошо, защото няма да постигнеш нищо, никой няма да те чуе, на никой не му пука какво имаш да кажеш. Може да се смяташ за смел иноватор, който не се бои да каже какво мисли, но на практика си безполезен позьор. Трябва да намериш друг начин, ненатрапчив, неусетен, убедителен...

Напиши книга.

Светци

Ако познаваш някой светец, изкуши го, накарай го да сбърка. Така твоите грешки ще изглеждат приемливи и ще се почувстваш по-добре.

Ако ти самият се опитваш да си светец и сбъркаш, не казвай на никого. Само така ще можеш наистина да служиш като пример за подражание и всъщност това е начинът, да направиш другите по-добри. Светците не бива да имат скруполи, когато става дума за лъжа.

and dust to dust

Можеш ли да отречеш?

though we refuse to see

На доверие

Нямаш приятели. В момента ми се спи прекалено много за да ти обяснявам защо и как, този път ще трябва просто да го приемеш на доверие. Нямаш приятели.