The Final Countdown

Щеше да е страхотно, ако вместо да броим годините, които вече са минали, брояхме годините, които ни остават. Примерно, взимаме посочената от статистиката средна продължителност на живота за страната към годината на раждане и новороденото има, да кажем, 63 години. Като навърши 10 години ще казваме, че има още 53. Или ако не вярвате на статистиката, може да се ползват примерно някакви кръстници или орисници, които да поглеждат току що появилото се човече и да казват „ти ще живееш еди-колко-си години”. Като в шибаните приказки! (Аз бих заложил на статистиката.) После на всеки рожден ден нямаше да се питаме „на колко ставаш”, а „колко ти остават”. О, да. Колкото повече мисля за това, толкова повече ми харесва идеята. Ще е малко плашещо като стигнеш до 1, но пък от друга страна ще има някакъв мотивиращ ефект да живеем по-пълноценно. Освен това, естествено хората не биха знаели кога реално ще приключи животът им, защото предсказанията никога не се сбъдват, а статистиката не е нищо друго, освен предположение. Но не това е смисълът. Едно такова обратно броене ще напомня поне веднъж годишно на хората, че всичко е само за малко и всичко ще приключи в някакъв момент. А това си е полезно, без съмнение.

Хората се променят

Да, хората се променят. Променят се нещата, в които вярват, разбиранията им за добро и зло, за морал и етика. Променят се мечтите им, ценностите им, начина им на живот. Но за това е нужно нещо наистина разтърсващо да се случи в живота им.

Да, хората се променят. Но много по-рядко, от колкото си мислим. Обикновено се променя средата. В ежедневието срещаш някого и мислиш, че го познаваш, но всъщност познаваш само част от него. Ако се промени средата, ако попадне в различна ситуация, ще успееш да видиш друга страна от характера му. Ще ти се струва, че се е променил, но всъщност той винаги си е бил такъв. Просто ти не си го знаел до сега.

Да, хората се променят. Някои дори умишлено търсят промяната – искат да опитат от всичко, спускат се към нови преживявания, на нови места, с различни хора, по различен начин. Страхотни са за компания, понеже все имат какво да разкажат, винаги те изненадват с нещо и те опияняват с желанието си за живот. Но не можеш за нищо да разчиташ за тях, утре може да са други, никога не можеш да ги опознаеш.

Да, хората се променят. И се разделят. Тъжна работа.

Чакано нещастие

Не си ли представяш понякога какво ще е да поемеш по пътя си?

Чувството за дълг е тежка котва. За да се откъснеш от нея е нужно да имаш много егоизъм, безсърдечие, неблагодарност. Или по начало да не дължиш нищо, т.е. от никого, никога, нищо да не си получил, което само по себе си е тъжно. Във всеки случай няма повод за гордост… Изобщо не става въпрос за смелост, сила или решителност.

Най-често става така, че някое голямо нещастие е поводът човек да поеме своя Път. Така е устроен животът – колкото повече получиш от него, толкова повече ще трябва да дадеш. Ако получиш свободата си ще трябва да зачеркнеш всичко, което имаш.

Ако искаш, върви. Завиждам ти и те съжалявам. Аз съм решил да изчакам своето нещастие.