Звездопад

Лежах по гръб на студения пясък с мокри крака и глава, замаяна от мастиката. Търсех съзвездията по нощното небе и си мислех, че никога преди не съм виждал толкова ясно млечния път. Адски ми се искаше някой да ми разкаже за звездите. Не разбирам нищо от астрономия. Нямаше луна. В ума ми се появиха замъглени, хаотични мисли ту за едната, ту за другата, но истината беше, че просто исках някой да ми разкаже за звездите.

А те - звездите - се сипеха над мен, но аз нямах какво да си пожелая.

Усмивки да има.

Глупак. - казва, - Прахосваш си живота. - казва и ми цитира Ремарк, според когото човек трябвало да се бунтува срещу съдбата, а аз само му се усмихвам и му викам "Аз от живота си се отказах отдавна, каквото имах - подарих. За това не се притеснявам."
И пак се усмихвам.

Може би си права.

Каза, че е егоистично и жестоко да дадеш живот. В смисъл, ако ще правиш кофти подарък, по-добре да не правиш никакъв. А какъв по лош подарък от живота? Грозен е, хаотичен е и в никакъв случай не е добронамерен. И още: не можеш да го предпазиш, никога, от нищо, каквото и да правиш. Как да имаш дете, като си наясно с това?

Мислех си през последните години. Не знам дали си права, но поне те разбирам. Мислих също, че има две причини човек да създаде семейство - да е лудо влюбен или да иска деца. Ако и двете причини липсват, вероятно е най-добре да живее сам.

Трудната част.

Най-сигурният начин да се справиш с изкушението е да му се отдадеш. Но този метод е доста...педалски, ако ми позволите израза. Не сте ли съгласен с мен, мистър Уайлд? Понякога да му се отдадеш просто не е опция. И тъкмо тогава идва трудната част, в която трябва да си силен.

Трябва да поговорим...

...защото вече не ми се говори с теб...

Ще има китари.

Най-сетне отпуска. Ще е ползотворна - от онези с много спомени и глупав смях. И много, много, много сън. Програмата е готова, традиционна и във възможно най-добрия си вид. Няма да е толкова хубаво, колкото преди, но нищо не ни пречи да опитаме.
Както казах - август е! Остава само да се надяваме, че всичко ще е наред.

road trippin

Дяволски забавно

Представям си, че действително отваряш тези страници и четеш.
Примерно сутрин, с кафето.
И се питаш „Хей, това не е ли за мен?”
Зачиташ се внимателно и виждаш толкова много прилики, сякаш са знаци, които съм оставил нарочно, специално за теб, за да можеш да ги видиш. Сякаш съм искал да ти кажа нещо, нещо само за теб, нещо съкровено и много, много, много мило.
Но не знаеш, никога не знаеш.

Невероятни истории

Август е. Много, много отдавна пак беше август и помня една картина, която отбеляза края на една невероятна история и се оказа повод за началото на друга невероятна история. Липсват ми онези времена, но предполагам, че всеки стига до този момент в живота си, когато невероятни истории спират да му се случват...