Играта е един живот!
Винаги имаш избор! Бог ти е дал това право. Никой и нищо не може да ти го отнеме. Независимо колко много ти се иска.
Всичко започва като на игра. Срещаш хора, говориш с тях, слушаш, наблюдаваш. Ако можеш се сприятеляваш, ако те нападат се отбраняваш, ако се налага убиваш. После виждаш, че всичко, което си направил е оставило следа. Даваш си сметка, че всеки твой избор е довел съответни последствия. И ставаш внимателен, обмисляш всичко, припомняш си миналото, съжаляваш за грешките, искаш да се върнеш назад, съжаляваш, съжаляваш, съжаляваш, опитваш да оправиш нещата, но не можеш, опитваш да се промениш, но не е възможно, опитваш да избягаш, да се измъкнеш от всичко това, но така не можеш да продължиш напред. За това просто следваш куестовете. Побеждаваш, но се чувстваш безсилен. Това не е твоята битка. Не си избрал краят да е такъв. Въпреки усилията ти, въпреки нечовешките способности, въпреки всички изпити отрови, въпреки всички съблазнени жени, въпреки всички трупове зад гърба ти, виждаш, че светът продължава да се променя в предначертаната посока и ти си дяволски неспособен да го спреш.
Изборът не е право. Изборът е задължение. Няма значение дали го искаш или не. Желанията нямат значение. И не става въпрос за избор между добро и зло, между правилно и грешно – това изобщо не го забелязваш. Не, имаш един правилен път и още един правилен път. И задължението да избираш. Имаш един грешен път и още един грешен път. И пак задължението да избираш. Трябва. Накрая махваш с ръка, псуваш създателя и решаваш да избереш един път, една посока, която да е твоята посока, да следваш само нея, каквото и да става. Казваш си, че в това има нещо достойно. И после откриваш, че си захвърлен в шибан лабиринт! Няма път, няма посока, луташ се като глупак, един, два, три, дните минават край теб без да знаеш какво по дяволите става и къде по дяволите отиваш. Не си ли минавал от тук и преди? Не тук искаше да стигнеш. Къде сбъркахме?!? И пак, махваш с ръка, псуваш създателя, спираш да мислиш и пускаш shuffle mode. Животът продължава да те насилва с избора, но затваряш очи и стискаш зъби. Търкаляш се напред не защото очакваш там да е твоето светло бъдеще, а защото не ти е дадена друга посока. И после идва някой ухилен "всезнайко" и ти казва спокойно: "Ти сам избра да си тук днес." Върви по дяволите, шибаняк! Избирам да ти го начукам!
Иска ми се да ви опиша колко огромна е Играта, но не мога. Ако имате любов към игрите – изиграйте я. Ако не – съжалявам, че ще я пропуснете.
