Децата на хората

Има всякакви хора. Най-често зад техните грубост, арогантност, подлост, наглост, злоба, завист стои една и съща причина. Глупостта. Неумението да разбереш, че действията ти са непродуктивни. Неумението да видиш, че с поведението си не решаваш проблемите, а ги задълбочаваш. Неумението да оцениш резултата от постъпките си. Неумението да мислиш. Глупостта.

Има всякакви хора. И повечето от тях имат или ще имат деца. Тъжно ми е за тези деца. Нямат никакъв шанс.

Саможертви

Имам работа и правя всичко по силите си, за да я свърша. Ако я свърша както трябва, след време ще мога да си почина. Не знам кога точно, просто след време. И не съм съвсем сигурен, по-скоро се надявам. Но до тогава имам работа, която ангажира мислите ми, отнема времето ми, отнема силите ми. Тревожа се, че се променям и когато денят за почивка настъпи, вече ще съм забравил как се правят всички приятни неща.Мечтите, фантазиите, писането, четенето може вече да са загубили смисъла си. Тревожа се, но няма какво да направя.

Лесно е да пренебрегваш материалното, когато си материално осигурен. Лесно е да избягаш от ежедневието, когато има кой да те замести. За да могат едни да бъдат "над нещата", други трябва да се жертват.

Но в крайна сметка, нали затова са родителите.

Повод за радост

Намерих 10 лева на улицата докато вървях към работа и първата ми мисъл беше колко жалко, че някой си е загубил парите.

Осъзнаването на тъжната истина, че твоето щастие е благодарение на чуждото нещастие те лишава от много от радостите в живота.

Небе

Печал, която нивга не заспа

"Мрътвея -
ти каза истината: рано в студ
сърцето ми замръзна; мисъл тъмна
 коса на смърт размахва... Беше ден,
свалих аз маската му и пред мен
въздъхна нощ, и вече се не съмна...
Смъртта - не виждам друго в белия кивот
на твоите скрижали тайни, о живот!"

Като куче

Изненадах се да чуя нещо подобно от мъж като него. Честолюбив, горд, понякога дори надменен. "Ако ми позволи, бих спял на черджето пред вратата й - като куче! Само да съм близо до нея."

Такива думи ме карат да поставям любовта под съмнение. Трябва ли да се превъзнася нещо, което може така да ни унизява?

Изобилие

Предполагам, че традицията празничната трапеза да е отрупана с храна е останала от времето, когато семействата са били многочленни. Малко е безсмислено да напишеш 12 късмета за баницата, щом на масата ще седнете само двама... Но въпреки това го правим.

Ходихме и при баба ми, разбира се. Като видя, че се каня да оставя парче тиквеник нахапано в чинията си тя каза:

 - А, не! Храната няма да се оставя! Знаеш ли колко хора гладуват по света?

Хрумна ми да заснема видео-клип с телефона си как масата е отрупана с храна, която изяждаме въпреки опасността да се пръснем, а после да го пратя на "гладуващите по света" с послание: "Не се тревожете! Изядохме си всичко!"

Сигурен съм, че щяха да го оценят.