Саможертви

Имам работа и правя всичко по силите си, за да я свърша. Ако я свърша както трябва, след време ще мога да си почина. Не знам кога точно, просто след време. И не съм съвсем сигурен, по-скоро се надявам. Но до тогава имам работа, която ангажира мислите ми, отнема времето ми, отнема силите ми. Тревожа се, че се променям и когато денят за почивка настъпи, вече ще съм забравил как се правят всички приятни неща.Мечтите, фантазиите, писането, четенето може вече да са загубили смисъла си. Тревожа се, но няма какво да направя.

Лесно е да пренебрегваш материалното, когато си материално осигурен. Лесно е да избягаш от ежедневието, когато има кой да те замести. За да могат едни да бъдат "над нещата", други трябва да се жертват.

Но в крайна сметка, нали затова са родителите.