На всяка цена

Хората се вкопчват в живота и искат да го задържат на всяка цена. Не осъзвават, че често цената е твърде висока.

Животът не е задължителен.

Как да мечтаеш?

Мечтите са за бъдещето, нали? Човек не мечтае за настоящето или за миналото. Само за бъдещето. Затова децата мечтаят повече. Докато порастваш имаш все по-малко място за мечти. Все по-малко време, в което да се сбъднат. Имаш все по-малко бъдеще.

Всички страдат

Когато денят е дълъг, а нощта...

Сладки сънища

Че животът нагарча.

Най-хубавата роля

Всяка тежка лична драма е добре дошла, когато ти доставя удоволствие да си в ролята на мъченик. Тази роля има своите безспорни предимства. Можеш напълно да занемариш задълженията си. Можеш да започнеш да мислиш единствено за себе си. Можеш да започнеш да се държиш скапано с всички и да им казваш неща, които ги нараняват и обиждат. Най-хубавото е, че можеш да изискваш от тях да проявяват разбиране и да ти прощават всичко.

В такъв момент имаш нужда от мен. Да ти кажа, че каквото и да правиш, животът ти пак си остава скапан.

В мир

Нямам нищо против да си остана вкъщи за няколко дни. Дори напротив. Докато снегът натрупва и ледът сковава, аз бедствам кротко с червено вино, отново подарък от приятел, лично негово производство. Жена ми си взима душ, дъщеря ми спи, shuffle-ът пуска някакви стари и твърде хубави песни. Вече не ги правят като едно време. Какво като за мен никога няма да направят филм нито да напишат книга? Какво като и аз никога няма да напиша книга? Нищо.

Нищо.

Никога повече сам

Всичко е заради луната.

Мисълта, че ще мине много време докато отново бъда сам е потискаща.

Толкова, толкова, толкова потискаща.

Има хора, които са сами и не знаят какво да правят със самотата си. Иска ми се да им кажа: "Хей, има толкова неща, които да правите със самотата си!"

Но едва ли ще ме чуят. И да чуят, едва ли ще разберат. И да разберат, едва ли ще повярват. И да повярват, едва ли ще се пречупят. Твърде дълбоко е вкоренено схващането, че да си сам е... зло.

Все пак има хора, които... Вижте сами.