Всичко най-хубаво

Сигурно всеки има такива роднини. Майка ми е била много близка с братовчедка си, но после малко по малко са се отдалечили. До такава степен, че аз тази жена не я познавах. Все още не мога да преценя дали в подобни случаи виновен е животът или зависи от конкретните хора.

Тя всъщност изглеждаше много свястна. Определено правеше всичко по силите си за да се чувствам добре. Беше изпържила кюфтета и картофи и непрекъснато питаше дали нямам нужда от още нещо. Скоро след като пристигнах престана да ми е неудобно, че й се бях натрапил така за тази нощ. А бях просто син на братовчедка й, с която не се беше чувала от години. На практика - непознат. Трябва да е била много самотна, щом така се радваше на компанията ми.

След вечеря се разприказвахме. На няколко пъти ме пита какво искам за пиене и накрая си поисках чай. Бях смъртно уморен и доста притеснен за следващия ден. Един чай щеше да ми помогне да се успокоя и да спя спокойно. Тъкмо ми носеше попарената лайка и се вайкаше, че няма мед и може само захар да ми предложи, от някъде се появи кучето й. Женска булонка. Стъпваше тромаво и ноктите му стържеха по теракота. Тя му се скара да не притеснява гостенина, но то не обърна внимание. По тялото му имаше огромни петна липсваща козина. Беше странно изкривено и изглежда не можеше да върви в права линия. Реши да се свие в краката ми. Само по погледа й можеше да се разбере, че я боли. А хората май не могат така, да страдат мълчаливо. Все се оплакват, все настояват за помощ, все очакват съжаление, все обвиняват някого...

На сутринта, когато се сбогувахме, не знаех какво да пожелая на леля си. Наскоро бе изгубила мъжа си. Изглежда и на кучето не му оставаше много. Ето ти я свободата. Нищо, че вече нямаш какво да правиш с нея.

Благодарих за гостоприемството и пожелах всичко най-хубаво. Каквото и да значи това.

Ще бъдеш сам

Самотата идва, когато спреш да общуваш с другите. В този смисъл самотата е въпрос на избор. Спри да споделяш какво мислиш и какво чувстваш и много скоро ще бъдеш сам.

А "Защо?" е въпрос, на който съм сигурен, че и сам да можеш да си отговориш.

Работа, работа...

Спираш да харесваш петък, когато осъзнаеш, че е като всеки друг работен ден - безкрайно дълъг, напрегнат и уморителен. Излизанията в петък вечер не са чак толкова интересни, когато ти се доспива в десет. Дори те натоварват допълнително. А и в баровете съществува тази зависимост, че колкото по-малко пари харчиш, толкова по-малко ти е весело.

Няма как.

Нов живот

Човек трябва да прави каквото е редно без значение какво иска или как се чувства. Така в името на новия си живот приемаш да изтриеш спомените от стария.

Докато една вечер някоя особена мелодия неочаквано не ти припони, че това всъщност не е нов живот.  Пак си е старият. Само че различен.

New Life by O+S

Камфоров спирт

Сядаме за обяд край масата в хола. Питам го как върви ремонтът. Не сме се виждали от девет дни.

 - Добре върви. Днес съборих плочките в кухнята. Останаха още малко, но много ме заболяха ръцете и трябваше да спра.

Ремонтът продължава вече повече от година. Ръцете почват да го болят все по-бързо, все по-силно и все по-продължително. Преди плочките трябваше да изкърти мивката, дограмата, дюшемето и какво ли още не. А от шпакловането го болят раменете и гърбът.

Изведнъж изпуска лъжицата си.

- Понякога пръстите ми просто отказват. Все едно ги няма.

Вдига ръката си пред очите си и се втренчва в нея, сякаш се опитва да я свие в юмрук със силата на погледа си. Пръстите потрепват, отначало едва-едва, после се размърдват и вече всичко е наред.

 - Трябва да си почиваш повече - казвам аз. Той само се усмихва. - Наистина. Не се преуморявай толкова.

Дори усмивката му е уморена. Всъщност и той би искал да си почива повече. Но няма как. Няма за кога. Премества се на дивана, бърка под ниската холна масичка и вади шишенце камфоров спирт. Сипва малко в дланите си и започва да ги разтрива. Стаята се изпълва с опияняващ аромат. Разтрива ръце бавно и методично, с унесен поглед втрива течността в кожата си, сякаш изпълнява движения на магическо заклинание. Приисква ми се спирът наистина да помогне, изведнъж болката да изчезне и никога да не го болят ръцете отново. Искам го с цялото си сърце!

Нищо. Не става така. Ръцете просто ще го болят до края на живота му. Въздъхвам, защото нищо друго не ми остава.

Онзи странен момент, в който...

...решаваш, че не заслужаваш да си щастлив. Удоволствието е грях. Забраняваш си смеха и усмивките. Всяко забавление буди чувство на вина.


има какво да дам
има за какво да живея
с теб

Да мислиш позитивно е вредно

Не зная как да се противопоставя на фанатизма, с който целият свят се е вкопчил в идеята за неразрушимото щастие, за вечната, чиста радост от живота, който е съвършен и прекрасен, и чудесен, и е достатъчно само малко да променим гледната си точка за да видим колко хубаво е всичко всъщност. Да оставим настрана фактът, че ми се повдига от несекващите съвети как да живеем, идващи от вечно ухилените водещи на ток-, реалити- и други шоута. Да оставим настрана фактът, че абсурдни идеи (като тази, че понеже нещата се привличат, значи като мислиш за хубави неща ще получиш хубави неща), събират огромен брой поддръжници и трупат популярност, вместо да бъдат осмивани като пълни глупости. Това, което истински ме тормози е, защо е необходимо да отричаме негативната страна на живота. На кого му е притрябвало? Каква е причината?

Изглежда е заради пари. Това е философия, която носи печалби. Обещанието за щастлив живот се продава добре. Напоследък е модерно да се дискутира колко опасна е чалгата за младото поколение. Според мен философията на позитивното мислене е далеч по-опасна.

Не знам как да се противопостава, но един ден ще кажа на сина си: "В тъгата няма нищо лошо." Може пък той да ме послуша.

Ето няколко цитата от една статия, на която попаднах скоро. Не ти ли звучат правилно?

- Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а в начина си на действие и собственото си мислене. 

- Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото отговорни за действията и преживяванията си.
Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого.

Цялата статия тук