Време ли е?

Ако желаеш нещо истински, си готов да чакаш много, много дълго. Седиш и чакаш. Но се стъмва, става студено и остаряваш. Не разбираш ли, че чакаш напразно? Време е да си тръгваш, никой няма да дойде.
Аз мисля да почакам още малко.

Само няколко дни

Еххх...

Важното е, че е петък и сме живи.

А си бях обещал да не въздишам. Но това обещание винаги го нарушавам.

Искам да ви кажа за пълнолунието. Онзи ден луната беше съвсем ниско, с цвят на мръсна керемида, облаците се бяха разпръснали... На летището беше от дясната ми страна, когато отивахме към Владиславово беше от ляво, после пак пред мен, съвсем ниско над блоковете. Успокоява ме и ме кара да се затварям в себе си.

Просто съм уморен. Ще е страхотно да имаме няколко дни ваканция, за да си почина от ученето. И да си взема няколко дни отпуск, за да си почина от работата. И да се разделим, за да си почина от теб. Само за няколко дни...

Август

В края на август, като задухат ветровете, ще си взема един ден отпуска, когато и ти почиваш. Ще се събудя рано, още в девет и половина ще спра колата пред входа ти. Дано си усмихната, когато слезеш, иначе можеш много лесно да провалиш всичко… Но ти ще си усмихната. На врата ти се виждат презрамките на банския, изглеждаш много лятно, момичешки и секси. Особено с тази шапка и със слънчевите очила. От къде ги намери? Защо не си ги слагала друг път? Отиват ти на усмивката. Ще караме на юг с отворени прозорци, ще припяваме на летните хитове по радиото, а на тъжните балади ще сменяме станцията. Няма да говорим много, но ще се смеем. Малко преди Бяла има една отбивка, която води до малък плаж без хора и без боклуци. Водата е страхотна. Можем да останем тук цял ден, в багажника има храна и вода. По обед вали за кратко и се крием в морето, после дълго лежим на мокрия пясък и гледаме вълните. Най-малко три бала, дори четири. Морето побелява от пенливите им гребени. Палим огън преди да се стъмни, вече е хладно, вятърът се усилва. Ако искаме, можем да дочакаме залеза, нощта тук не е като в града, небето ще е хубаво и пълно със звезди. А можем и да си тръгваме вече. И аз съм уморен. Беше хубаво. Благодаря. Довиждане.

Август е далече, кой знае какво ще стане до тогава. Може просто да забравя, може да нямам кола, а може и тебе да те нямам. Нека се видим довечера, искам да те прегърна и да ми разкажеш деня си.

Нищо не може да ти се случи

- Какво искате да кажете с това, че на мен нищо не може да ми се случи? - попитах аз. - Знам толкова много неща, които могат да се случат, и при това доста неприятни..

- Неприятни! Не говорех за тях - каза той, изгубил търпение пред женската ми несхватливост. - Имам предвид друго: щом веднъж знаете, че нищо не може да ви се случи, животът ви ще стане много по-лесен. Така е, майко: каквото и да се случи, то винаги има два изхода. Или ще го преживеете - и тогава нещата се нареждат,. Или ще умрете от него, а това е още по-хубаво. Разбирате ли ме? В това отношение природата е твърде добра. Никой не получава повече товар, от този, който може да носи.

Успокоява, нали? Нищо не може да ти се случи... Нещата излгеждат по-прости, ако ги погледнеш така. И можеш да се усмихнеш.

Книгата е на Вики Баум и се казва "Марион живее". Не ти я препоръчвам, ако си момче. Има опасност да се отвратиш от жените.

Беше хубаво

Не помня всичко, но помня, че беше хубаво.

Имиджът ми изисква да подчертая "беше", но някакъв сантимент все ме кара да наблягам на "хубаво". В своя защита ще кажа, че след година или десет, този конфликт ще бъде безапелационно разрешен в полза на "беше".

Така е в тоя живот.

Поздрави.

Здравей. :)

Денят

За пръв път зимата направи Варна красива. Дърветата, покрити със скреж, изглеждат като фигурки от стъкло. Не можеш да ги снимаш. Неописуемо. С малко въображение игнорираш всичко друго и остава едно съвършенство. Поляната пред летището ...не, дъхът ми не спираше от гледката. Но можех да прекарам целия ден в съзерцание на замръзналите треви. Там няма никой. Ако ги ритнеш, от тях се разпилява ситен сняг. Искрят на слънцето. Искаш да ги пипнеш, сякаш не са истински. Крехки, нежни, преходни... Студени. Как да ти опиша красотата? Трябваше да си тук, с мен, за да те прегърна и да я видиш. Но денят си отиде и теб те нямаше. Ще заспя с удоволствие. Днес станах малко по-твърд, малко по-циничен и малко по-безчувствен. Една малка част от мен днес умря. Както всеки ден. Благодаря ти, Живот.

По дяволите.