С малко закъснение

Здравейте. Добре съм, в случай че се чудите.

Дъщеря ми расте все така прекрасна и безкомпромисно стъпква всякакъв останал в мен егоизъм. Колкото повече тя расте, толкова повече с майка й остаряваме. И сме все повече изморени и изнервени, а свадите за дребни глупости са ежедневие.

Но пак се обичаме.

Туристическата ми агенция все още съществува, така че за самолетни билети, хотелско настаняване и почивки можете да се обръщате към мен. Иска ми се да мога да разкажа как през изминалата година с много труд, много лишения и, разбира се, много вяра в себе си, съм успял да създам изключително успешен бизнес и накрая всичко се е подредило, понеже семейството ми е подкрепяло и не съм се предавал. Но за съжаление не стана така. Трудът и усилията ги имаше, само че приходите стигаха колкото да покриват разходите и така, година по-късно, всичките ми спестявания свършиха. Затова започнах работа на още едно място и сега движа двете неща успоредно.

Никога не съм очаквал да е лесно.

Хрумна ми да споделя, че Caribiana пише чудесни стихове и едно от любимите ми занимания е просто да прелиствам блога й напосоки. Действа много успокояващо. А balance успява да открие във всякакви тривиални ситуации разни житейски истини - качество, което много ценя. И като цяло гледа на живота по начин, който ми допада. Освен това е хубаво, че Елена почна да пише отново в блога си. От една страна, защото все казва нещо интересно. От друга страна, защото това подкрепя теорията ми защо изобщо хората пишат. И някак ме кара да си мисля, че не всичко е изгубено. Жалко все пак за блога на Совичка, която изчезна от както издаде книга; за Мария, която първо пишеше хубаво в проза, а после порасна. И за блога за антипоезия, посветен на една благородна кауза. И за Анна in your head, която от две години чакам да напише нещо ново.

Като цяло, страхотни блогове. Благодаря на авторите им за посветеното време.

Странно как не съм се сетил да го кажа по-рано.

Знаци

Харесваше ми да си представям, че пълната луна ни свързва по някакъв магичен начин. Ако гледам в нея, докато мисля за теб, ще усетиш погледа ми. Ако прошепна името ти, ще чуеш гласа ми. Ако те повикам, ще дойдеш.

Една нощ - или по-скоро сутрин - преди много, много години, седях на терасата, гледах пълнолунието и си мислех за теб, и точно тогава телефонът ми извибрира с твоя смс "kak si? :)". Твърде неочаквано, като се има предвид, че по онова време почти не си говорехме, камо ли да си пишем посред нощ.

Заради такива неща те обичах.

Знам какво си мислите, но грешите. Това не са знаци, които да сочат посоката. Не са доказателства, че нещо е правилно или погрешно. Не са обещания за красив край. Нищо не са.

Говоря от опит.

Когато се наложи

Добре е да си наясно какво е разпалило любовта ти. Така ще можеш лесно да я задушиш, когато се наложи.

Например, за да се спасиш или да освободиш място за следващата.

Тайната, която споделяме

Необяснимо е как хората изобщо имат желание да живеят. Притежаваме някакъв вроден механизъм, който ни движи напред, ден след ден, въпреки цялата обективна безсмисленост на всичко.

Когато този механизъм се счупи - това е депресия. Депресията е част от нас, която сме пригодени да преодоляваме.

Но не винаги успяваме.

Andrew Solomon говори в TED за своя опит с депресията и може би ще ви бъде интересно да го чуете. Има субтитри на български.

Не съм капо

Случайна среща под пълна луна връща за кратко магията, която някога владеех. Заспивам с мисълта, че, макар и всичко да е изгубено, поне някога го е имало.

Човекът, който се смее

Явката ДЛГ е рядко талантлив български рапър и реших, че заслужава да споделя нещо негово.

Елитарен

Не, че искам да елитарнича, като се правя, че съм над нещата. Просто ми се налага, защото ме отвращават, и защото се страхувам, че, ако се приближа, може да ме покварят, и защото ще се задуша от безсилието си да ги променя.