Ситият на гладния не вярва.
Тъжното е, че няма значение от кога се познавате, какво сте преживели заедно, през какво сте преминали, какви радости и неволи сте споделяли и колко безкрайно дълго сте градили доверието си.
Monday
Thursday
Любов и секс
Благодарение на активната държавна политика, допълнителните специализирани часове в училище и свободния достъп до практически неизчерпаемо количество порно, хората все по-малко се притесняват от темата за секса. Успоредно с това, за любовта се говори като за нещо сакрално, необяснимо и неразбираемо. Сексуалният живот е полезно да се обсъжда с родители, учители и приятели с образователна цел. Любовните емоции не толкова, защото темата е прекалено лична. Всеки знае, че от любовта се страда много. Сексът обаче си е удоволствие. Трябва адски много да внимаваш в кого се влюбваш. С кого спиш няма кой знае какво значение. Ако кажеш на някого, че го обичаш, най-вероятно ще се уплаши, ще се ужаси дори и има вероятност да не желае да се чувате повече. Но ако покажеш, че искаш да си легнете заедно - или по-добре направо се напиете и се изчукате - всичко е наред. И дупе и сърце могат да се пръснат от любов, но първото се дава сравнително лесно, а за второто се подхожда с огромна предпазливост.
Сигурно има някаква логика зад всичко това. Ще ми се да я бях разбрал по-рано.
Сигурно има някаква логика зад всичко това. Ще ми се да я бях разбрал по-рано.
Monday
Битки
Най-тежка е може би битката със съмнението дали си взел правилното решение. Влече те към ръба на лудостта. Ден след ден...
Дано излезеш победител този път.
Дано излезеш победител този път.
Всичко най-хубаво
Сигурно всеки има такива роднини. Майка ми е била много близка с братовчедка си, но после малко по малко са се отдалечили. До такава степен, че аз тази жена не я познавах. Все още не мога да преценя дали в подобни случаи виновен е животът или зависи от конкретните хора.
Тя всъщност изглеждаше много свястна. Определено правеше всичко по силите си за да се чувствам добре. Беше изпържила кюфтета и картофи и непрекъснато питаше дали нямам нужда от още нещо. Скоро след като пристигнах престана да ми е неудобно, че й се бях натрапил така за тази нощ. А бях просто син на братовчедка й, с която не се беше чувала от години. На практика - непознат. Трябва да е била много самотна, щом така се радваше на компанията ми.
След вечеря се разприказвахме. На няколко пъти ме пита какво искам за пиене и накрая си поисках чай. Бях смъртно уморен и доста притеснен за следващия ден. Един чай щеше да ми помогне да се успокоя и да спя спокойно. Тъкмо ми носеше попарената лайка и се вайкаше, че няма мед и може само захар да ми предложи, от някъде се появи кучето й. Женска булонка. Стъпваше тромаво и ноктите му стържеха по теракота. Тя му се скара да не притеснява гостенина, но то не обърна внимание. По тялото му имаше огромни петна липсваща козина. Беше странно изкривено и изглежда не можеше да върви в права линия. Реши да се свие в краката ми. Само по погледа й можеше да се разбере, че я боли. А хората май не могат така, да страдат мълчаливо. Все се оплакват, все настояват за помощ, все очакват съжаление, все обвиняват някого...
На сутринта, когато се сбогувахме, не знаех какво да пожелая на леля си. Наскоро бе изгубила мъжа си. Изглежда и на кучето не му оставаше много. Ето ти я свободата. Нищо, че вече нямаш какво да правиш с нея.
Благодарих за гостоприемството и пожелах всичко най-хубаво. Каквото и да значи това.
Тя всъщност изглеждаше много свястна. Определено правеше всичко по силите си за да се чувствам добре. Беше изпържила кюфтета и картофи и непрекъснато питаше дали нямам нужда от още нещо. Скоро след като пристигнах престана да ми е неудобно, че й се бях натрапил така за тази нощ. А бях просто син на братовчедка й, с която не се беше чувала от години. На практика - непознат. Трябва да е била много самотна, щом така се радваше на компанията ми.
След вечеря се разприказвахме. На няколко пъти ме пита какво искам за пиене и накрая си поисках чай. Бях смъртно уморен и доста притеснен за следващия ден. Един чай щеше да ми помогне да се успокоя и да спя спокойно. Тъкмо ми носеше попарената лайка и се вайкаше, че няма мед и може само захар да ми предложи, от някъде се появи кучето й. Женска булонка. Стъпваше тромаво и ноктите му стържеха по теракота. Тя му се скара да не притеснява гостенина, но то не обърна внимание. По тялото му имаше огромни петна липсваща козина. Беше странно изкривено и изглежда не можеше да върви в права линия. Реши да се свие в краката ми. Само по погледа й можеше да се разбере, че я боли. А хората май не могат така, да страдат мълчаливо. Все се оплакват, все настояват за помощ, все очакват съжаление, все обвиняват някого...
На сутринта, когато се сбогувахме, не знаех какво да пожелая на леля си. Наскоро бе изгубила мъжа си. Изглежда и на кучето не му оставаше много. Ето ти я свободата. Нищо, че вече нямаш какво да правиш с нея.
Благодарих за гостоприемството и пожелах всичко най-хубаво. Каквото и да значи това.
Ще бъдеш сам
Самотата идва, когато спреш да общуваш с другите. В този смисъл самотата е въпрос на избор. Спри да споделяш какво мислиш и какво чувстваш и много скоро ще бъдеш сам.
А "Защо?" е въпрос, на който съм сигурен, че и сам да можеш да си отговориш.
А "Защо?" е въпрос, на който съм сигурен, че и сам да можеш да си отговориш.
Friday
Работа, работа...
Спираш да харесваш петък, когато осъзнаеш, че е като всеки друг работен ден - безкрайно дълъг, напрегнат и уморителен. Излизанията в петък вечер не са чак толкова интересни, когато ти се доспива в десет. Дори те натоварват допълнително. А и в баровете съществува тази зависимост, че колкото по-малко пари харчиш, толкова по-малко ти е весело.
Няма как.
Няма как.
Monday
Нов живот
Човек трябва да прави каквото е редно без значение какво иска или как се чувства. Така в името на новия си живот приемаш да изтриеш спомените от стария.
Докато една вечер някоя особена мелодия неочаквано не ти припони, че това всъщност не е нов живот. Пак си е старият. Само че различен.
New Life by O+S
Докато една вечер някоя особена мелодия неочаквано не ти припони, че това всъщност не е нов живот. Пак си е старият. Само че различен.
New Life by O+S
Labels:
melody
Subscribe to:
Posts (Atom)