Как изобщо да се надяваш?

Нещата, които имаш, винаги ще са по-малко от нещата, които нямаш. И това, което си, никога няма да е това, което искаш да бъдеш. Как да се надяваш на щастие?

Кофа с котенца

Вписвам се във Фейсбук и съм залят от "мъдрост". Красиво звучащи, претенциозни послания написани на фона на нямаща нищо общо снимка. Безкрайни съвети за Живота, Вселената и Всичко останало, харесани, споделени и коментирани. Кратки, клиширани изречения, в които се търси и открива несъществуващ смисъл. Отвратително е.

Прави ми впечатление снимка на кофа пълна с пет пръста вода, в която са удавени 6 новородени котенца. Под снимката гневни граждани споделят потреса си от направеното и предлагат всевъзможни брутални методи за саморазправа с извършителя. Последният коментар гласи: "Това не са хора!"

Как да не са хора? Точно хора са. Може би е трудно да го повярваш, може би е трудно да го приемеш, може би е трудно да го признаеш, но хора по целия свят правят ужасни неща ежедневно. Кое поддържа в теб илюзията, че на хората им е вродено да са добри, състрадателни и изпълнени с любов? А изразите "човещина" и "зверство" се използват съвсем неправилно.

Умение

А ти можеш ли навсякъде да откриваш нещо хубаво?

Монетизиране

Влиза оня ден няк'ва в офиса и ми вика:

 - Предлагам книги. Интересувате ли се?

Жената изглеждаше така, че още от пръв поглед предизвикваше съжаление. В ръцете й видях няколко различни по големина и по цвят на корицата книги. Реших, че неволята я е принудила да разпродава личната библиотека.

 - Не. - Това си беше самата истина. Постарах се да звуча категорично. Не исках да си помисли, че блъфирам за да сваля цената.

 - Не четете, така ли? - попита тя и лицето й колебливо се разтегли в особена усмивка, в която имаше едновременно печал и упрек. Това малко ме стъписа и аз не знаех какво да кажа. Тя обаче знаеше и продължи: - Тогава Ви оставям тук една брошурка да си четете. - Бръкна в чантата си и извади от там някакви листи, скачени с телбот, които остави на бюрото ми, врътна се и излезе.

Чак сега ми светна каква е работата. На листите пред мен имаше удебелено заглавие "Грижа ли го е Бог за мен?". Досмеша ме, защото си представих как аз самият обикалям офисите и раздавам на нищо неподозиращи хора брошурки "Грижа ли ме е мен за Бог?" Наясно съм, че в съвременния свят абсолютно всяко нещо може да се монетизира, но да продаваш на хората вяра считам за по-долно от проституцията. Обаче ако бях извикал след жената "Курва!", щях аз да се окажа лошият.

Мислех над това докато заспивах същата вечер.

Лято без спомени

Сънувах песен, която смятах, че отдавна съм забравил.

Събуждам се от алармата на телефона, но знам, че е рано и оставам още няколко минути в леглото. Когато тези няколко минути изтекат, ще започне поредният ден от това лято без спомени, което заплашва да прерасне в живот без спомени.

I Wish

: (

В търсене на нещото

На масата срещу нас сяда възрастен германец. Опитваме се да завържем някакъв разговор на моя счупен немски и с неговите няколко думи на английски. Практиката е на туристите да предлагат каничка вино, разредено с вода, но този път дават вода, разредена с вино. Питам го сам ли е. Да, жена му останала в Германия, не обичала да пътува в жегите. Бил малко разочарован от екскурзията, очаквал да види повече неща. По-интересни.

Опитвам се да си представя какво интересно нещо е очаквал. Град като град. Църква, джамия, исторически музей. И просяците са навсякъде, един от друг по-недъгави, изстрадали, нуждаещи се и нахални.

А той очаквал нещо интересно. Сигурно с всеки е така. Отиваш на друго място, с други хора... Казваш си, сигурно тук светът е по-различен. Сигурно тук ще има нещо, което да ме впечатли, да ме развълнува и да ме накара да се чувствам както някога. Щастлив. Когато си адски отегчен от живота, си готов да търсиш това нещо дори на места като този град. И да заплатиш немалка сума на всичкото отгоре.

Мисля, че всички са разочаровани, казвам му аз и бавно обхождам с поглед останалите чужденци в групата. Възрастният германец кима с глава няколко пъти, докато си допълва чашата.