Смисълът на живота

Моят личен проблем с определенията за смисъла на живота е, че им липсва конкретност и ми е невъзможно да ги приложа практически в ежедневния живот. Те винаги влизат в противоречие с реалността, която наблюдавам и предизвикват в мен усещането, че нещо не е наред. Освен това дават възможност да се тълкуват по безброй много различни начини. А и макар да звучат като правила, оказва се, че допускат безброй много изключения. Срещал съм хора, които са убедени в дадено определение за смисъла на живота. (И са постигнали чувство на сигурност и спокойствие.) По мои наблюдения, те избират да изопачат, омаловажат или игнорират фактите, които противоречат на идеята им и хиперболизират или си измислят факти, които я подкрепят. Това винаги ме е разочаровало.

Наскоро прочетох едно различно определение. То не се отнася за конкретно общество, култура, религия, раса или епоха. То е универсално за живота въобще. Според него, в ранните години на земята, химичните процеси довели до задържането на твърде много енергия във въглероден диоксид. Стремежът към еквилибриум на системата налагал освобождаването на тази енергия - водородът трябвало да взаимодейства с вългеродния диоксид за да образува метан и вода. Най-ефективият начин това да стане било чрез билогични процеси. Това е.

"The purpose of life is to hydrogenate carbon dioxide."Mike Russell

Може донякъде да ви се струва разочароващо, понеже ни отнема възможността да сме предопределени за величие. От друга страна обаче е много успокояващо да знаеш, че каквото и да стане, смисълът на живота е бил изпълнен.

Ние не

- Годините ще минат и един ден и ние ще спрем да се обичаме. Както всички. - каза той насмешливо. Уж за да я подразни, а всъщност защото разчиташе да го опровергае и да му каже, че не е прав. Не остана разочарован.
- Няма да спрем. При нас е различно. - каза тя убедено. Премълча "ние никога не сме започвали", защото не искаше да разваля момента. А и за миг си помисли, че може би тъкмо това ще ги спаси.

Недоизказани

Недоизказаните думи, повтаряни многократно наум, или трябва да се превърнат в стихове, или трябва да умрат, превръщайки се във вътрешна, постоянна тъга.

What a Lovely Holiday

Как?

Когато си много щастлив с някого, как да приемеш, че го правиш нещастен?

Някой ден

Вярваше, че въпреки всичко един ден в някаква ситуация двамата ще бъдат заедно и тогава нещата ще се наредят така, както трябваше да бъдат от самото начало. Всеки получава втори шанс, беше казал някой, и сега вярваше в това без да се замисли дали е истина, без да попита защо и как.

Неусетно дните отминаха.

Всичките дни.

Пясъка в обувките, ментата по устните

Летните нощи край морето имат особено очарование. Без значение дали пием коктейли в някой бар край плажа, или седим на пясъка и пълним пластмасови чаши с мента и спрайт, купени от близкия магазин. Все става така, че си тръгваме по-късно от предвиденото, защото ни е прекалено хубаво, но най-накрая казваме "чао" на всички. В таксито към вкъщи ми се иска да пея с радиото и може би дори го правя. Тя бързо изчиства грима си, мушва се под чаршафа и ме вика при себе си, а аз отвръщам "идвам след минута" и оставам загледан в монитора. Адски ми се иска да напиша нещо в този блог, защото само когато облека чувствата си в думи, успявам да ги оценя безпристрастно. Искам да пиша за това, че времето няма да спре и как един ден ще изгубиш всичко, което днес имаш. Искам да пиша за безсилието и за неизпълнимите желания. Накрая лягам и я прегръщам, като се старая да не я събудя. Спи спокойно, мила моя. Утре всичко ще бъде наред.