Недоизказаните думи, повтаряни многократно наум, или трябва да се превърнат в стихове, или трябва да умрат, превръщайки се във вътрешна, постоянна тъга.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
Или и в двете :)
ReplyDeleteИ 10-кратно да са изказани няма ефект. Какво да се прави.....
ReplyDeleteА защо трябва да са неизказани? Истината, колкото и да боли, е за предпочитане пред догадките – по-добре еднократен удар отколкото бавна агония в опит да отгатнеш какво може би? евентуално? би могъл? да мисли другият. Това е като да правиш снимка-ако не се опиташ да фокусираш винаги ще виждаш размазано. Хората се страхуват да разговарят открито за най-важните неща, за да не бъдат наранени; разбираемо е. Мълчанието обаче наранява не по-малко.
ReplyDeleteТъгата е романтична, но до време. След това остава само ненужна болка. Никой не заслужава да си причинява това.
Май коментирам по два поста едновременно. Дано думите ми не звучат самонадеяно или назидателно. Иска ми се да вярвам, че всичките ми проба-грешка-проба-грешка и така до безкрай не са били напразно, че ще от полза за някого.
А и кое е най-лошото, което може да се случи?
Права си, разбира се. Нека видим дали твоите проба-грешка наистина могат да бъдат от полза за някого, освен за теб самата. Аз не вярвам. Това са изводи, до които всеки трябва да достигне сам. Ако иска и ако може. А може би не е ненужно, може би това помага по някакъв начин. Може би, ако не изпиташ нещо подобно, животът ти ще бъде по-празен.
ReplyDeleteТака е. И аз бих отговорила същото. Съветите на другите само очертават различните възможни пътища, но всеки сам трябва да начертае своята си карта. Като знаеш, че изборът си е само твой повече държиш на него.Казаха ми, че в Тайланд стълбите на храмовете нарочно са направени много тесни и неудобни за изкачване-за да се покаже, че пътят към просветлението е труден и изисква компромиси и жертви. Все повече се убеждавам, че ако има награда, тя ще е в това, което съм научила по пътя. Имам още много за учене-за моя радост вече съм в този етап, в който това ми се струва прекрасно. Иска ми се само да имаше повече хора, поели по същия път-май основно това ме натъжава.
ReplyDeleteХайде стига съм ти досаждала :)