Причината за всичко

Нашият проблем, приятелю, не е, че не разбираме правилата на живота, а че не успяваме да се примирим с тях.

Понеже вече мина много време

Всичко бях планирал. Не беше съдбата, не бяха звездите. Аз бях. Уж „изпуснатите” думи, уж „случайните” срещи, и дългите писма, и късните смс-и, и неочакваните музикални поздрави... И този блог. Не се ли чудиш защо? Наистина, всичкото това време, всичките тези усилия, за какво? Нека ти кажа, понеже мина много време и вече и за двама ни е без значение – защото исках да стана част от живота ти. Или по-точно, част от теб. Да завзема част от сърцето ти, част от спомените ти, част от миналото ти, да оставя своя отпечатък толкова надълбоко, че дори времето да не може да ме изтрие. Исках да повлияя на живота ти, да те променя.

Това бе моят пъклен план.

Не смей да ми пробутваш някое насмешливо-обвиняващо „заслужаваше ли си?”. Остави на мен да си задавам риторични въпроси. Доволен съм, ако искаш да знаеш, макар да не станах по-щастлив.

Не станах по-щастлив.

Права пропорционалност

Колкото по-щастлив си, толкова по-бързо минава живота ти.

Опити за обяснение

Не зная как да ти го обясня. Ти мислиш с други категории. Моят свят за теб не съществува. Каквото имам ти се струва безполезно, каквото ценя намираш глупаво. И понеже нямам какво друго да кажа, ще ти пожелая лека нощ, макар да е едва 10:30, ще изгася компютъра и ще легна да спя до това момиче, което наистина го е грижа за мен и би направило всичко за мен. Знаеш, аз й нося щастие. Това е, което правя. Правя я щастлива. И не за да се чувствам значим, нито пък търся някаква облага, а защото...

Напразно се опитвам да ти обясня. Ти мислиш с други категории.

And when it hurts for me...

С удоволствие

Тъгувам по нещо, което никога не се е случило.
Липсва ми някой, който никога не е бил мой.

И ми харесва.

В кръвта ми твоят пулс тупти

[...]
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоят пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.