Несвързано

Тази сутрин ми е едно такова никакво. Ако бях ученик, със сигурност щях да избягам от час. От този след голямото междучасие или преди него. Или от последния. Или от двата по английски, а следващия щеше да е физическо, дето и без това неизвинени не пишат.

И нямаше да се прибирам. Поне докато не огладнея. Не ми е прибиращо се.

Отдавам го на времето напоследък, от което едва ли има по-хубаво, ако сме съгласни с Райнов. Аз определено съм съгласен и тези първи пролетни и последни зимни дни, в които хем е дъждовно и ветровито, хем не е смразяващо студено, ми дават възможност да вървя без да бързам, с ръце в джобовете, когато отивам или се прибирам от работа.

Тъкмо в гимназията открих удоволствието от това, да вървиш с ръце в джобовете. Едно от нещата, които определено ми липсват през лятото.

Понякога в обедната почивка няма с кого да се видя, нито какво да правя навън, но едновременно с това не ми се стои в офиса. Тогава излизам и се шлая безцелно, изчаквайки единият час да мине. Винаги в посока към морето – в този град други посоки сякаш няма. Ако отида до басейна, имам около 10 минути, в които мога да седя на пейките под влюбените дракони. Мирише на минерална вода. От чешмата зад мен възрастни хора пълнят десет-литрови туби. Десетте минути изтичат.

И ми е едно такова никакво.

Недостатъчно лудост

- Е? Разказвай! Как мина? Хареса ли ти?
- О, да, хареса ми. Дори прекалено много...
- Какво значи това?
- Не знам. Нищо. Случвало ти се е нещо много хубаво изведнъж да те накара да осъзнаеш колко е гаден живота ти и как най-вероятно ще остане такъв до...края? И да ти стане кофти заради всичките неща, които нямаш и никога няма да имаш, няма да видиш или изпиташ и така нататъка. Светът е огромен и само на няколко часа път със самолет от тук съществуват едни напълно различни реалности, а ние сме затиснати в нашата си такава и... Всичко можеше да е много по-добре, наистина. Можеше да е много по-добре!
- О, я престани! Нямам представа защо говориш така, но, ако искаш да знеш, щом животът ти не ти харесва, просто го промени. Нищо не те спира да хванеш въпросния самолет и да полетиш няколко часа.
- Глупости, изобщо не става така. Знаеш ли защо Дон Кихот е пълно куку? Защото няма как да не бъде – той вярва, че може да направи всичко, което поиска. Ако нещо в света не му харесва, просто решава да го промени. Нужно е да си много луд, за да мислиш така. А аз все още съм с всичкия си.

Вече не

Аз не спя, защото ме боли гърлото. Все едно преглъщам бръснарски ножчета. Затова съм пред компютъра и чета блогове. Наливам се с чай, понеже трябвало да приемам повече течности заради антибиотика, и ходя в тоалетната през 30 минути, понеже се наливам с чай. Говори ми се с някого, но освен теб, никой не е онлайн. Не е като едно време, мисля си, вече не сме млади, някога всички седяха в чата по цяла нощ.

Ти защо не спиш? Не знаеш ли, че вече никой не седи в чата по цяла нощ? Може би и теб те е хванал някой от тея ужасни вируси напоследък. Или е заради пълната луна, която не се вижда изобщо от облаците, но все пак е там. Или просто не си като другите и четеш блогове, и ти се говори с някого, но само аз съм онлайн.

А нали вече не си говорим.

=========

Не че не искаме, просто животът е скапан.

Бледосиня точка

Има връзка между значимостта на едно събитие и неговата чисто физическа отдалеченост. Скандалът в дома ни е по-важен за нас от убийствата в Еритрея. Тричането на кучета в селото е по-голям празник от най-пищната корида в Севиля. Импровизираният карнавал в училище те вълнува повече от онзи в Рио. И така нататък. Умът ти е така устроен, че колкото по-далеч си от нещо, толкова по-малко изглежда то.

Това е нашата планета.

Не е трудно да се научиш да виждаш нещата от такова разстояние. Не е трудно да се дистанцираш. Трудно е след това да продължаваш да живееш, да водиш своите си ежедневни борби, да си поставяш цели, да откриваш предизвикателства... И да изпитваш радост.

Отдалечаваш се, отдалечаваш се, отдалечаваш се... И виждаш всичко. Виждаш целия свят, виждаш целия живот. Виждаш доброто и злото, виждаш справедливото и грешното, миналото и бъдещето.

Но си толкова далече от всичко, че вече не си част от нищо.

Докато теб те няма

Лошото на заминаването е, че на мястото, от което тръгваш, животът продължава. Ако един ден решиш да се върнеш, може и да няма никого.

Как прави сърцето.

Когато слушаш сърцето си, трябва да чуваш само "туп, туп, туп..."

Другото са собствените ти объркани мисли.

Детското в теб

Струва ми се, че малко прекаляваш с всички тези глупости. Добре, де, извинявай, но знаеш какво имам предвид.

Ако се държиш като дете, всички гледат на теб с насмешка и не те приемат сериозно. Досаждаш. Никой не разчита на теб. Не искат мнението ти, нито търсят помощта ти.

От друга страна, зрелите за възрастта си деца заслужено печелят уважението на околните. Нали?

В случай, че въпреки това искаш да съхраниш детето в себе си, помни, че винаги ще има нужда от някой възрастен, който да се грижи за него.

Някой възрастен, който да го предпазва от тъжната страна на живота.