Можеш например...

Можеш например да напишеш едно писмо.
Ще се зарадва.
Или пък картичка.
Защо не?
Знаеш, че ще се зарадва.

Из "Payback"

Rosie: Tell me something, Porter. When did you decide to leave? That night we slept together?
Porter: No. The next day, when I drove you to work.
Rosie: Should've asked me to quit.
Porter: You could've asked me to drive you somewhere else.

(и после)

Rosie: I should have quit.
Porter: I should have driven you somewhere else.

Абе велик филм... Ще го гледам скоро.

Момичето, което изчезна.

Беше особена, защото понякога говореше за себе си в мъжки род.

Не е лесно да изчезнеш, когато имаш мобилен телефон и електронна поща, регистрация в skype и ICQ, във форуми и разни интернет страници. Но тя изчезна. Понякога ми се иска да й кажа, че постъпи глупаво и че няма право.

Много по-често обаче ми се иска да постъпя като нея.

Да...

Не бързай да благодариш.

Може да минат години и да вярваш, че всичко се е разминало. Може всеки път, щом се сетиш за случилото се да си казваш какъв късметлия и щастливец си. И мислено да отправяш по едно "Благодаря ти, Боже", макар да не ти е много присъщо точно на него да благодариш.
После разбираш, че си се заблуждавал и всъщност ситуацията е доста скапана. Оказва се, че, ако животът изглежда хубав, най-вероятно не си запознат с всички факти. И ти се иска да върнеш думите си на благодарност обратно.

Спрайт

Хей, ти.
Спрайт има да ти каже нещо.
Всичко, в което вярваш, е илюзия.

Добра приятелка.

Тя каза: "Сега ако бях една добра приятелка, щях да те напия, да те съблека и да те изчукам." Ще ми се да имах повече такива приятелки! :) А това май е първата усмивка в този блог.
Ласкаещо е, когато всеки се опитва да те спасява. Но все пак какво трябва да направи човек, за да му повярват, че няма нужда?
Искаш да ми помогнеш? Добре. Подай ми онова въже и като ти дам знак ритни ей това столче...

Rusty skyes

С пожелания за повече мрачни, влажни и подтискащи дни.