Горчиво

Понякога се ядосвам и ми се иска да ти кажа, че един ден ще съжаляваш горчиво. Ще имаш нужда от мен, но няма да ме има! Но мълча, защото и двамата знаем, че аз винаги ще съм тук, а ти едва ли някога ще ме потърсиш.

Flashback

Разчиствах бюрото си и намерих стари снимки. Сбутах ги обратно под другите неща. Не сега. Не днес. Един ден ще ги извадя, ще легна по гръб на леглото и ще ги гледам цяла вечност. Но не днес.

Повод за усмивка

Когато те сънувам се събуждам усмихнат. Отворих очи и между провесените на простира чаршафи видях къс зимно небе с цвят на олово. Развиделяваше се. В сънищата ми винаги присъстваш само като наблюдател. Стоиш спокойна някъде в страни и се усмихваш, щом те забележа. Или се разминаваме и в последния момент срещам погледа ти, махвам, а ти ми намигваш приятелски. Размърдах се под юргана, чувствах се доволен, че съм на топло. Искаше ми се да остана в леглото цял ден. Този път не помнех нищо от съня, само едно усещане за устните ти. Понякога са ръцете ти, този път бяха устните. Няма по-нежни устни от твоите. Казвал ли съм ти, че те обичам? Все още се усмихвах, когато затворих очи и зачаках алармата на телефона.

Тъга, щастие, вече не правя разлика. Вече няма значение. Наслаждавам се и на двете.

damaged

Аз себе си съм прежалил отдавна, за теб се тревожа. От всички неща, които мога да ти дам, точно любов ли реши да поискаш? Повярвай, не минава ден без да се запитам дали не провалям живота ти...
I'm damaged so how could I know?

Съвпадение? Не мисля.

С всеки изминал ден ставаш все по-силен, благодарение на нещата, които не те убиват. Учиш се от грешките си, трупаш опит и самоувереност. Един ден решаваш, че си достатъчно корав за да се справиш сам с всичко, животът вече не може да те пречупи.
Точно тогава оставаш без приятели.

За първи път

От начало не обърнах внимание на момичето на съседната седалка. На една от спирките тя взе да се оглежда и помаха на някого. Оказа се друго момиче, което седна срещу своята приятелка. Носеше огромен букет цветя – рози и карамфили както разбрах по-късно. Погледнах ги само колкото да видя, че са млади, може би дори по-малки от мен и после се замислих за моите си работи. По някое време обаче чух едната да казва:
- Спа ли снощи?
- Не. Опитах, но не можах. А ти?
- И аз. Плаках доста.
- Да, и аз. През деня всичко нормално, но вечерта просто не издържах. Виж, вземи си цветята, че ми е трудно да ги нося всичките.
Загледах се. Момичето отдели 4 рози и ги подаде на приятелката си. За себе си остави 6 рози и 4 карамфила. Явно отиваха към гробищата. Привлякоха вниманието ми и колкото и да не желаех, по пътя станах неволен слушател на разговора им. Бил техен приятел, на тяхната възраст, загинал при катастрофа, щях да участва в „танцувай с мен”. Никога не съм предполагал, че нещо подобно може да ме подтисне. Сърцето ме сви, стана ми едно такова тягостно.
- Всеки можеше да е на неговото място. – каза момичето.
Веднага се сетих за катастрофата ни преди две години. Бяхме на косъм, но на мен почти не ми направи впечатление. Да, всеки можеше да е неговото място. Всеки можеше да е и на тяхното място и да пътува в автобуса с букет в ръце, след като цяла нощ е плакал в леглото.
Мислих за това през целия ден и за начина, по който ме накара да се чувствам тази случайна среща в автобуса. Беше ново чувство. Непознато. Не спрях да се тормозя докато не разбрах какво бе то...
Елементарно. За пръв път бях усетил, че не искам да умра.

Заради цвета на житото

Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.
- Ела да поиграем - предложи й малкият принц. - Толкова съм тъжен...
- Не мога да играя с теб - отвърна лисицата. - Не съм опитомена.
- Ах, извинявай - каза малкият принц.
Но като помисли, добави:
- Какво значи "да опитомиш"?
[...]
- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".
- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света...
[...]
- Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата...
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
- Моля те... опитоми ме! - каза тя.
[...]
- Какво трябва да направя? - попита малкият принц.
- Трябва да бъдеш много търпелив - обясни лисицата. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо...
На другия ден малкият принц се върна.
- По-добре идвай в един и същи час - каза лисицата. - Ако идваш например в четири следобед, аз още от три часа ще започна да се чувствам щастлива. Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда. В четири вече ще се вълнувам и ще се безпокоя, ще открия цената на щастието! Но ако идваш, когато ти хрумне, никога няма да зная за кога да подготвя сърцето си... Необходими са обреди.
[...]
Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.