Моя позната ми показа съобщение от майка си:
"Проклинам пропиления си живот. Единственото хубаво нещо в него сте ти и брат ти."
Много хора се оказват в същата ситуация. А и защо не? Никога в историята на човечеството щастието на личноста не е било предмет на внимание. Други са важните неща. Дългът към семейството. Дългът към родината. Дългът към бога. Дългът към обществото. Дългът към правдата. Дългът към великите каузи.
Дългът към себе си се нарежда някъде в самия край на списъка с добродетели. Толкова в края на списъка, че чак на моменти се озовава в началото на списъка с пороци.
Никой не е станал герой, защото се е погрижил за собственото си щастие.
И сега ми се иска да ти кажа, че не е нужно да бъдеш герой, ако не искаш.
