Вълшебни създания

За сватбата ни подариха красива икона на Св. Богородица, нарисувана с акрил върху кожа от Огнян Андреев. Закачил съм я в спалнята срещу леглото.

Един ден дъщеря ми лежеше превита от болка заради някакъв чревен вирус. Аз седях при нея безсилен да направя каквото и да е, освен да й казвам, че ще се оправи скоро, повръщането ще престане, диарията ще престане, ще може отново да пие вода и да яде сладолед, и да играе с другите деца.

Тя каза:

 - Помолих се на тази картина да оздравея. - от баба си ги научава тези неща. - Обаче още ме боли.

 - Да... И аз съм пробвал няколко пъти. Никога не се получава. Май не работи.

 - А калинките изпълняват ли желания?

 - Най-добре е да пробваш сама.

 - Няколко пъти си пожелах еднорог... Може би изпълняват само истински желания.

 - Другия път си пожелай сладолед. Само си го пожелай веднага. Ако изведнъж се появи сладолед, значи калинката ти го е сбъднала.

Така и не успяхме да спрем повръщането. На следващата сутрин я откарах в болницата, където торбичка вода със захар успя да направи това, което иконата не можа.

Едно желание

Денят беше хубав - пролетното слънце напичаше, въздухът беше свеж, лястовички чирикаха край покривите на къщите и строяха гнездата си. Някак неправилен ден за умиране.

Темата за смъртта тревожи и плаши голямата ми дъщеря, затова бях малко притеснен как ще реагира на новината. Ококори се за няколко секунди, после въздъхна, сложи ръката си на моята и каза: "Поне ние сме живи." Нелош начин да възприемаш живота, струва ми се. Поне за известно време.

Вечерта с жена ми правихме секс и това наистина ми помогна да се отпусна. Преди да заспим казах: 

 - Да знаеш, че и аз искам да бъда кремиран.

По принцип заспиваме с гръб един към друг. Усетих я как бързо се завъртя към мен и каза високо:

 - Първо, няма сега да обсъждаме такива неща и второ, това изобщо няма как да се случи, така че можеш просто да забравиш!

Досмеша ме от нейната сериозност и реших да я подразня малко.

 - Не може вечено да игнорираш моите желания и да мислиш единствено какво на теб ще ти е най-добре. За някои неща трябва да се съобразяваш какво искам аз.

 - Казах, че няма да стане! - пауза. - Освен това е против християнските традиции. Разбра ли?

Не казах нищо, защото явно нямаше смисъл. Някой ден ще отворя темата отново, само че този път с дъщерите си. Може би те ще са по-склонни да ме слушат.

Макар че едва ли...