Моят съвет е да рискувате

Жена ми ми писа в месинджър, че наша приятелка е родила и всичко е наред с нея и детето. По-добре късно, от колкото съвсем късно, мисля си аз, докато разглеждам снимки на новороденото.

Имаме много познати и приятели на нашата възраст, които все още нямат и не планират скоро да имат деца. Питам се как успяват все още да се чувстват млади...

Неотдавна питах една от колежките ми защо е сама. Двамата с нея открихме, че обичаме да се чудим за живота и т.н, и често прекарваме обедните почивки в подобни разговори. Въпросът ми за семейния й статус не беше неуместен и тя нямаше нищо против да ми сподели.

Изброи различни причини, нещо средно между малшанс и "аз и сама съм си добре", а накрая завърши с нещо в смисъл, че просто още не е срещнала правилния човек.

Отвърнах, че разбирам.

Това, което не й казах, е, че, според мен, наоколо е пълно с правилни хора. Те са навсякъде около нас, но е избрала да не ги вижда. Не иска да опознае никого, нито допуска някой да я опознае. Седи си затворена в черупката си и се надява на Случайността да я постави в ситуация, в която, въпреки нейното желание или без да го осъзнава, ще се разкрие пред някого. И изведнъж чудото ще се случи.

Трябва да сте по-смели за тези неща. Важните неща. (Защото с кого ще създадеш семейство е нещо важно.) Не мисля, че Случайността, Съдбата, Кармата, Бог са достатъчно компетентни да взимат подобни решения вместо вас. Дори напротив, в редица случаи са доказали, че на тях не може да се разчита.

Моят съвет е да рискувате. Нямате много за губене. Животът е скапан така или иначе.