Лека нощ, татко

Трудно ми е с голямата ми дъщеря. Винаги ядосана, винаги сърдита. Готова да се обиди от всяка дума. Не умее да се забавлява. Не умее да е щастлива.

 - Хаде, лягай в леглото, време е за сън - казвам аз една вечер, за трети път в рамките на тридесет минути. Тя прави всичко възможно да отложи лягането си. Винаги е приемала сънят като наказание.
 - Ами, не виждаш ли, че съм заета? - заела се е да подрежда играчките си. Използва това като оправдание да не ляга.

Аз лягам и чакам. След малко ще дойде. Мисля си за сутринта. Още щом се събуди ще каже, че не иска да ходи в детската градина, че няма да се мие, че няма да се облича. Не знам как да туширам тези скандали. Повтарят се всяка сутрин и не мога да ги избегна.

Хрумва ми идея. Ще й кажа, че ще си намисля желание преди сън и ще видим дали ще се сбъдне. Тя ще попита какво е желанието и аз ще й отговоря, че искам сутринта да се събуди усмихната, да се приготви бързо, и цял ден да не се караме за нищо.

 - Сега ще си намисля едно желание. Да видим дали ще се сбъдне.

Тя веднага остави играчките, които подреждаше на секцията, приближи се до леглото и с най-сериозно изражение ми каза:
 - Пожелай си да не удрям повече теб и мама.
 - Така ли?
 - Да. А аз ще си пожелая да ходим на всякакви места и да имате пари.
После отиде да угаси лампата, преметна се непохватно през мен за да легне от вътрешната страна, прегърна ме и се сгуши със затворени очи.
 - Лека нощ, татко.