Много мъка има в тоя живот.
Повече е от радостта. Сигурно затова мъката я преживяваме тихомълком, някак между другото и бързаме да я забравим. А радостта я крещим, преповтаряме, преувеличаваме и се връщаме към нея отново и отново в спомените си.
Мъчим се да създадем баланс между двете.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
No comments:
Post a Comment