Редуваха се
приливи и отливи,
и пълнолуния
изпълваха очите ми,
а празнодумия
изпълваха живота ми.
Пресъхнаха
сълзите ми.
Запяхме нови
летни хитове
и после бързо
ги забравихме,
и спряхме да
четеме стихове,
и вече не
мечтаехме.
И всичко вече
ми е все едно.
За нищо вече не
тъгувам
и нищо не
желая, но...
Кога ще спра да те сънувам?
No comments:
Post a Comment