Всички дни са лоши

Не трябва ли?

Редуваха се приливи и отливи,

и пълнолуния изпълваха очите ми,

а празнодумия изпълваха живота ми.

Пресъхнаха сълзите ми.

Запяхме нови летни хитове

и после бързо ги забравихме,

и спряхме да четеме стихове,

и вече не мечтаехме.

И всичко вече ми е все едно.

За нищо вече не тъгувам

и нищо не желая, но...

Кога ще спра да те сънувам?