С това момиче се познаваме от деца. Приблизително на моята възраст, детето й горе-долу колкото моето. Понякога идва да види баща си - той ми е съсед - и се случва да се срещнем пред входа, с количките, говорим си колко са пораснали децата и как ние сме си все същите, и си пожелаваме приятен ден. Майка й почина преди година след дълго боледуване. И тя и баща й се държат все едно нищо не е станало. Аз също. Всички се държим все едно нищо не е станало.
И като се замислиш - няма друг начин.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment