В мир

Нямам нищо против да си остана вкъщи за няколко дни. Дори напротив. Докато снегът натрупва и ледът сковава, аз бедствам кротко с червено вино, отново подарък от приятел, лично негово производство. Жена ми си взима душ, дъщеря ми спи, shuffle-ът пуска някакви стари и твърде хубави песни. Вече не ги правят като едно време. Какво като за мен никога няма да направят филм нито да напишат книга? Какво като и аз никога няма да напиша книга? Нищо.

Нищо.

Никога повече сам

Всичко е заради луната.

Мисълта, че ще мине много време докато отново бъда сам е потискаща.

Толкова, толкова, толкова потискаща.

Има хора, които са сами и не знаят какво да правят със самотата си. Иска ми се да им кажа: "Хей, има толкова неща, които да правите със самотата си!"

Но едва ли ще ме чуят. И да чуят, едва ли ще разберат. И да разберат, едва ли ще повярват. И да повярват, едва ли ще се пречупят. Твърде дълбоко е вкоренено схващането, че да си сам е... зло.

Все пак има хора, които... Вижте сами.