Съединяване

Твърде много ненавиждам хората, за да се опитвам да им помогна. Не си струват усилията. Не заслужават. Виж, отделната личност е друго нещо. Но хората като цяло - не бих си мръднал пръста.

Призивите за съединение, което да направи силата, идват отвсякъде. Явно всеки иска да е силен. Само че аз лично не съм съгласен да се съединявам с кой да е. Имам си критерии. Как да се съединя с футболен запалянко, който смята, че най-добрият начин да изрази мнението си е с хулигански прояви? Или с набожен християнин, на който лично Бог му е дал правото да пребива обратни? Или със сърцат патриот, на който дедите му са завещали да пребива турци? Или с моториста, който обича да форсира под терасата ми в 2 сутринта? Или с някой глупак, който цял живот чака някой да му помогне и все другите са му виновни? Списъкът е безкраен. Има типове, които не бих подкрепил и от които не бих приел подкрепа; типове, с които не желая да заставам рамо до рамо, независимо че в момента може да имаме общ интерес. Да превъзмогнем различията си - добре, но кои точно различия? И до къде трябва да стигнем в компромисите? Не е за мен тази работа със съединението.

Вътре в обществото хората се делят на всякакви групи. Най-разпространено е деленето на "ние" и "те". В групата на "ние" винаги са готините. Знаещите и можещите. Умните и разбиращите. Честните и онеправданите. Добрите и справедливите. И най-важното - тези, които заслужават повече! В групата на "те" са глупавите, лошите, злонамерените. "Те" са мързеливи и прости, но са успели с измама. "Те" са лицемерни подлеци. На пръв поглед ние сме малцинство, а те многократно ни превъзхождат по численост. Обаче ако тръгнеш да питаш произволни хора, всеки казва, че е от нас, никой не си признава да е от тях. Парадокс.

Най-добрата мотивация

И все пак най-добрата мотивация си остава отчаянието и безизходицата.

Броилка

Броим дните, както хората преди нас винаги са правили и както хората след нас винаги ще правят. Дните до края на седмицата, дните до началото на лятото, дните до рождения ден или до рок феста в Каварна, дните докато някой се върне или докато замине отново.

Опитваш да преброиш дните до желаното щастие, но не можеш да броиш до толкова. Вместо това без да искаш броиш дните до края на живота си.

Стари истини

Ситият на гладния не вярва.

Тъжното е, че няма значение от кога се познавате, какво сте преживели заедно, през какво сте преминали, какви радости и неволи сте споделяли и колко безкрайно дълго сте градили доверието си.