Тъжна панда

Стана ми тъжно тая вечер. Не знам дали и на теб ти се случва, но предполагам, че да. Някои вечери просто да ти стане тъжно заради всичко. И хем е петък, и хем е едно такова зимно навън - сипвам си ракия. Много люта тая ракия, ей! И ме е налеглала оная вселенска мъка, която е все едно в гените ми и няма отърване, нито причина, нито пък си тръгва истински някога. Говори ми се с някого - говоря. Пише ми се - пиша. Няма за какво да е тая мъка, мисля си. Няма за какво. Ама си е тука, пуста да опустее. Заради настоящето, заради миналото, заради бъдещето. Не съм от тея, дето я отричат. Не ме е страх. Сипвам си ракия. Късно е вече за подобни мисли. Винаги е било късно.