Ужасен живот.
В някои вечери просто не ти е до усмивки. Все ще се намери някой, който да ти каже "Усмихни се!", и ти се усмихваш, понеже няма смисъл да обясняваш за тези вечери. И как хич не ти е до усмивки.
Какво се е случило? Нищо не се е случило.
Само дето колкото повече те е грижа за другите, толкова по-малко те е грижа за теб. Ставаш жертва на собствените си добротели.
Всеки казва, че заслужаваш нещо по-добро, а на теб до гуша ти е дошло от клишета и си мислиш, че само чудо може да ти помогне, и колко е жалко, че преди години спря да вярваш в чудеса.
Безнадеждно е.