Право на живот

Рядко гледам новините по телевизията, дразнят ме. Но бих казал, че е донякъде полезно да се гледат от време на време, защото дават някаква представа за реалния свят. Светът на ежедневието. Нещата, с които сме принудени да живеем.

Една вечер някаква мушица започна да се блъска в монитора ми, привлечена от светлината и аз размахах ръце в опити да я прогоня.

- Престани! - изпищява изведнъж колежката ми - Стига си му пляскал! Нищо не ти е сторило!

После ми хвърля изпълнен с отвращение поглед, докато с нокът отчоплям черното нещо от дланта си.

- Всяко живо същество има право да живее и никой не бива да отнема живот! - казва тя назидателно-обвинително. Даже ми се струва, че гласът й леко потреперва.

Това е от аниметата. Тя не гледа новини, но за сметка на това ежедневно поглъща големи дози източна философия от някакви рисувани японски сапунени сериали. Аз нямам нищо против източните философии с всичките им там кръговрати, стремеж към самопознание и самоусъвършенстване на тялото и духа. Обаче такива изказвания ме шокират с абсурдността си.

Гледам я дълго и безизразно докато се чудя какво да й кажа. После започвам, като не влагам никакви емоции в гласа си, защото не искам да я обидя.

- Вчера ме видя да убивам два комара на стената зад мен и пак реагира така... Това, което не видя е, че после избърсах размазаните им трупове с тоалетна хартия, хвърлих ги в тоалетната и се изпиках отгоре им. И в това няма нищо нередно. Разбираш ли?
- А ти как би се почувствал, ако аз те убия и се изпикая отгоре ти?

Отказах се. Нямаше смисъл.