Време ли е?

Ако желаеш нещо истински, си готов да чакаш много, много дълго. Седиш и чакаш. Но се стъмва, става студено и остаряваш. Не разбираш ли, че чакаш напразно? Време е да си тръгваш, никой няма да дойде.
Аз мисля да почакам още малко.

Само няколко дни

Еххх...

Важното е, че е петък и сме живи.

А си бях обещал да не въздишам. Но това обещание винаги го нарушавам.

Искам да ви кажа за пълнолунието. Онзи ден луната беше съвсем ниско, с цвят на мръсна керемида, облаците се бяха разпръснали... На летището беше от дясната ми страна, когато отивахме към Владиславово беше от ляво, после пак пред мен, съвсем ниско над блоковете. Успокоява ме и ме кара да се затварям в себе си.

Просто съм уморен. Ще е страхотно да имаме няколко дни ваканция, за да си почина от ученето. И да си взема няколко дни отпуск, за да си почина от работата. И да се разделим, за да си почина от теб. Само за няколко дни...

Август

В края на август, като задухат ветровете, ще си взема един ден отпуска, когато и ти почиваш. Ще се събудя рано, още в девет и половина ще спра колата пред входа ти. Дано си усмихната, когато слезеш, иначе можеш много лесно да провалиш всичко… Но ти ще си усмихната. На врата ти се виждат презрамките на банския, изглеждаш много лятно, момичешки и секси. Особено с тази шапка и със слънчевите очила. От къде ги намери? Защо не си ги слагала друг път? Отиват ти на усмивката. Ще караме на юг с отворени прозорци, ще припяваме на летните хитове по радиото, а на тъжните балади ще сменяме станцията. Няма да говорим много, но ще се смеем. Малко преди Бяла има една отбивка, която води до малък плаж без хора и без боклуци. Водата е страхотна. Можем да останем тук цял ден, в багажника има храна и вода. По обед вали за кратко и се крием в морето, после дълго лежим на мокрия пясък и гледаме вълните. Най-малко три бала, дори четири. Морето побелява от пенливите им гребени. Палим огън преди да се стъмни, вече е хладно, вятърът се усилва. Ако искаме, можем да дочакаме залеза, нощта тук не е като в града, небето ще е хубаво и пълно със звезди. А можем и да си тръгваме вече. И аз съм уморен. Беше хубаво. Благодаря. Довиждане.

Август е далече, кой знае какво ще стане до тогава. Може просто да забравя, може да нямам кола, а може и тебе да те нямам. Нека се видим довечера, искам да те прегърна и да ми разкажеш деня си.

Нищо не може да ти се случи

- Какво искате да кажете с това, че на мен нищо не може да ми се случи? - попитах аз. - Знам толкова много неща, които могат да се случат, и при това доста неприятни..

- Неприятни! Не говорех за тях - каза той, изгубил търпение пред женската ми несхватливост. - Имам предвид друго: щом веднъж знаете, че нищо не може да ви се случи, животът ви ще стане много по-лесен. Така е, майко: каквото и да се случи, то винаги има два изхода. Или ще го преживеете - и тогава нещата се нареждат,. Или ще умрете от него, а това е още по-хубаво. Разбирате ли ме? В това отношение природата е твърде добра. Никой не получава повече товар, от този, който може да носи.

Успокоява, нали? Нищо не може да ти се случи... Нещата излгеждат по-прости, ако ги погледнеш така. И можеш да се усмихнеш.

Книгата е на Вики Баум и се казва "Марион живее". Не ти я препоръчвам, ако си момче. Има опасност да се отвратиш от жените.

Беше хубаво

Не помня всичко, но помня, че беше хубаво.

Имиджът ми изисква да подчертая "беше", но някакъв сантимент все ме кара да наблягам на "хубаво". В своя защита ще кажа, че след година или десет, този конфликт ще бъде безапелационно разрешен в полза на "беше".

Така е в тоя живот.

Поздрави.

Здравей. :)

Денят

За пръв път зимата направи Варна красива. Дърветата, покрити със скреж, изглеждат като фигурки от стъкло. Не можеш да ги снимаш. Неописуемо. С малко въображение игнорираш всичко друго и остава едно съвършенство. Поляната пред летището ...не, дъхът ми не спираше от гледката. Но можех да прекарам целия ден в съзерцание на замръзналите треви. Там няма никой. Ако ги ритнеш, от тях се разпилява ситен сняг. Искрят на слънцето. Искаш да ги пипнеш, сякаш не са истински. Крехки, нежни, преходни... Студени. Как да ти опиша красотата? Трябваше да си тук, с мен, за да те прегърна и да я видиш. Но денят си отиде и теб те нямаше. Ще заспя с удоволствие. Днес станах малко по-твърд, малко по-циничен и малко по-безчувствен. Една малка част от мен днес умря. Както всеки ден. Благодаря ти, Живот.

По дяволите.

Различен

Някой може би ще ти каже, че е хубаво да си различен. Различните хора са хората с бъдеще. Те са тези, които се издигат над останалите. Различните изпъкват. Ако си различен си интересен. Трябва да се гордееш със своята различност, да я търсиш и да я подчертаваш. И да я използваш за да постигаш това, което другите не могат.

Родителите често казват тези неща на децата си, защото ги съжаляват и искат да им вдъхнат увереност.

Но това са лъжи. В действителност всеки, който е различен се опитва да прилича на другите. Да си различен е тежко. Шегуваш се, а никой не се смее. Радваш се, но никой друг не се радва с теб. Споделяш съкровените си чувства, но оставаш неразбран. Страхуваш се до смърт, но никой не ти вярва.

И си сам.

Как се забавлява Бог.

Забавно е. На Негово място и аз бих го правил.

Зима

 

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето. 

Да. Обичам. Сам, свит в топлите дрехи да гледам през прозореца към заснежената улица и да рисувам с пръст по потните стъкла. Къща с комин и пушек. Слънце. Друго не мога. Музиката трябва да е тиха и да имам нещо сладко за ядене. Може нещо алкохолно. Сега на ум ще си разкажа невероятните истории от моя живот, като от време на време ще спирам, за да припявам припева на любимата си песен. Дали днес ще дочакам изгрева?

Живот под наем

Щом мечтите са безценни, как става така, че повечето хора са готови да ги продадат за дом, жена и деца?

Никое дете не мечтае да се ожени. Мечтаят за велики подвизи, за прикючения и за свобода. И тъкмо когато могат да изживеят всичко това, те решават да си останат вкъщи и да създадат семейство. Просто така.

Сигурно е правилно да се предадеш. Сигурно е правилно животът да те пречупи. Сигурно е правилно да живееш за някой друг. Нали ако бащите ни не го бяха сторили, нас нямаше да ни има?

И все пак...не искам.

Кой ще ми каже?

Притискам слепоочията си и затварям очи, червени петна танцуват в черно нищо. Дали съм жалък неудачник, защото дяволски ми се иска да й пратя картичка или съм ега ти героя, защото все пак не съм й пратил? Имам нужда от горещ черен чай и одеало. А може и съвет.